Каскада „Искър“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3:
Използва се за питейно и промишлено водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. Каскадата функционира на две нива с четири язовира, шест напорни деривации, четири пречиствателни станции за питейни води, четити водноелектрически централи, реверсивни тунели и локални водохващания. Чрез деривациите "Грънчар", "Манастирска" и "Джерман-Скакавица" част от водите на каскадата "Белмекен-Сестримо", река Манастирска, река [[Джерман (река)|Джерман]] и нейните притоци, са пренасочени към каскадата в поречието на река Искър.
 
Водните съоръжения, които включва каскадата на първо ниво са: хидровъзел "Бели Искър", в структурата на който функционират яз. "[[Бели Искър (язовир)|Бели Искър]]", деривацията и деривационните ВЕЦ "[[Бели Искър|Бели Искър]]", "[[Мала Църква]]", "[[Симеоново (квартал)|Симеоново]]", заедно с ПСПВ Бистрица, и на второ ниво: хидровъзел "[[Искър (язовир)|Искър]]", който включва стената на язовира, деривационните ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“, напорна деривация "Пасарел", напорна деривация "Искър", яз. [[Пасарел (язовир)|Пасарел]], [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]], аварийните връзки и ПСПВ Панчарево. Язовирите "Бели Искър" и "Панчаревско езеро" не се експлоатират от предприятие "Язовири и каскади".
 
Каскада Искър е създадена по идея на инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] и води началото си от реализирането на първият етап от водопровода "София-[[Бистрица (Област София)|Бистрица]]", който е завършен през лятото на 1926 г. Вторият - "Бистрица-Рила", е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Вторият етап от каскадата започва с построяването на едно от най-старите хидросъоръжения в България: язовир "Бели Искър", което започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. Той осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи и за допълващ обем на основия водоизточник, язовир „Искър", осигуряващ 80% от питейната вода на софиянци. Третият етап започва след въвеждането в експлоатация на язовир „Искър" през 1955 година и изграждането на връзките с ПСПВ Панчарево, осигуряваща 25% от пречистената вода за столицата и ПСПВ Бистрица, осигуряваща 75% от водата. Поради измененото предназначение на каскадата производството на електроенергия от двете централи "Пасарел" и "Кокаляне" е сведено до минимум и тя е превърната в основен водоизточник за водоснабдителната система на София. Цялата каскада е трябвало да включва и нереализираният впоследствие [[Софийски плавателен канал]] и ВЕЦ София, проект от близкото минало, известен още като '''Софийското море'''.