Михаил Попфилипов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на местната община, която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до Божи гроб. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на църковнославянски „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>
Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 |url= |accessdate=}}</ref>
След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868), Годлево (1868 - 1876) и [[Костенец]] (1876 - 1884). Попфилипов поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]]. Превежда книги от гръцки език, арестуван е след Априлското въстание. Учителства в Сърбиново (1888 - 1895) и Ветрен, Пазарджишко след 1900 година.
Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. В 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в София, където умира.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 143.</ref> Според други източници умира в Разлог.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60, 552.</ref>
== Бележки ==
| |||