Михаил Попфилипов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя, вероятно негов брат е учителя в Баня Иван Бележков. Основно образование получава в [[Белица]], при [[Димитър Арабаджиев]] в [[Банско]] и при [[Йоаким Груев]] в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].
 
Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 |url= |accessdate=}}</ref>
 
След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868), Годлево (1868 - 1876) и [[Костенец]] (1876 - 1884). Попфилипов поддържа кореспонденция съсСлед [[СтефанАприлското Верковичвъстание]]. Превеждае книгиарестуван от гръцки език, арестуван е след Априлското въстаниевластите. УчителстваПо-късно учителства в [[Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.
 
Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. В 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 143.</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60, 552.</ref>
 
== Бележки ==