Деветоавгустовски преврат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q2119318.
карт.
Ред 1:
[[Файл:Palace of prince Alexander of Bulgaria (engraving).jpg|мини|400п|Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)]]
'''Превратът в България през 1886''' г. е неуспешен опит за детрониране на [[България|българския]] княз [[Александър I Батенберг]] на [[9 август]] ([[21 август]] [[нов стил]]) [[1886]] г., все пак довел в крайна сметка до неговата [[абдикация]] и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.
 
== Предпоставки и подготовка на преврата ==
Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император [[Александър III (Русия)|Александър III]] след провала на [[режим на пълномощията|режима на пълномощията]] и [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]], извършено без съгласието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=36, 59-60, 65, 89}}</ref> Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи ([[Прогресивно-либерална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=716-722, 732-734 (т. 1)}}</ref>. Слуховете, че [[Сърбия]] готви ново нападение, което България – отслабена материално и финансово от [[Сръбско-българска война|войната през 1885 г.]] – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 г. в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия.<ref name="radev765">{{Харв|Радев|1990|loc=740-742, 753-765 (т. 1)}}</ref>.
 
== Подготовка ==
Превратът е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руския военен аташе в България. Начело на заговора са началникът на [[Военно училище|Военното училище]] майор [[Петър Груев]], заместникът на военния министър, капитан [[Анастас Бендерев]], и още двама офицери от военното министерство – капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Георги Вазов]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=736-742 (т. 1)}}</ref>.
 
В края на юли и първите дни на август, под предлог подготовка срещу сръбска мобилизация, Бендерев урежда разместване на войските около София. Верните на княза войскови части са изпратени по-далеч от столицата – две дружини от 1-ви пехотен полк да строи укрепления край [[Сливница]], а 1-ви кавалерийски полк на учение в [[Самоков]]. Посветеният в заговора 1-ви артилерийски полк е оставен в София, а [[Втори пехотен струмски полк|2-и (Струмски) пехотен полк]] е прехвърлен от [[Кюстендил]] в [[Перник]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=751-752 (т. 1)}}</ref> .
 
Превратът се забавя за няколко дни, докато заговорниците използват заплахата от сръбска или руска окупация, за да привлекат на своя страна офицерите от Струмския полк. По същото време Груев преговаря с министър-председателя Каравелов и военния министър [[Константин Никифоров]], които се съгласяват да поискат от княза да абдикира, но изключват участие на армията и искат да се изчака до уреждане на източнорумелийския устав с османците и международен заем.<ref name="radev765"/>.
 
== Детрониране на княз Александър Iкняза ==
В нощта на [[8 август|8]] срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=768-771 (т. 1}}</ref>. Още същата сутрин той е отведен към [[Оряхово]] и оттам с кораб по [[Дунав]] до руското пристанище [[Рени]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=157-165 (т. 2}}</ref>.
 
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на временно [[Правителство на България (11)|временно правителство]] от русофили, начело с митрополит [[Климент Търновски]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=18-22 (т. 2}}</ref>.
 
На [[10 август]] повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Още на същия ден обаче се появяват първите сведения, неблагоприятни за детронаторите. Председателят на Народното събрание [[Стефан Стамболов]], който в този момент се намира в [[Търново]], се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. [[Плевенски полк|ПлевенскияПлевенският полк]], намиращ се в [[Ловеч]], отказва да признае новото правителство, а в [[Севлиево]] [[Либерална партия|либералите]] провеждат демонстрация срещу преврата. Във [[Варненски полк|Варненския полк]] офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=27-33 (т. 2}}</ref>.
 
== Контрапреврат ==
На [[10 август]] група офицери в [[Пловдив]], начело с командващия [[Пловдивска бригада|Пловдивската бригада]] подполковник [[Сава Муткуров]], се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като [[Иван Стоянович]] и [[Димитър Тончев]], както и на [[Обединено кралство|британското]] консулство.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=49-53 (т. 2)}}</ref>. Установили контакт с полковете в [[Пазарджик]], [[Хасково]] и [[Стара Загора]], те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=55-58 (т. 2)}}</ref>.
 
На [[11 август]] Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на [[българската армия]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=77-78 (т. 2)}}</ref> По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство [[ултиматум]] да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=34-35 (т. 2)}}</ref>.
 
Преди изтичането на поставения срок Груев и началникът на артилерията, майор [[Олимпий Панов]], се свързват със Стамболов в опит да предотвратят връщането на княза.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=87, 94, 101-103 (т. 2)}}</ref>. Преговорите не водят до споразумение, а в нощта на 11 срещу 12 август срещу временното правителство въстава 1-ви пехотен полк в Сливница.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=116-118 (т. 2)}}</ref>. Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и [[Шумен]], след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на Климент, а командирът на Сливенската бригада, майор [[Аврам Гуджев]], е арестуван.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=90-92, 96-100, 130 (т. 2)}}</ref>. На същияСъщия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено [[Правителство на България (12)|ново правителство начело с Каравелов]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=111-113 (т. 2}}</ref> Груев се отказва от главното командване и бяга от столицата заедно с други от детронаторите.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=112, 124, 133 (т. 2)}}</ref>. Войските, подкрепили преврата (Струмският и 1-ви артилерийски полк), остават още три3 дни на позиции край София срещу 1-ви пехотен полк.
 
== Връщане и абдикация на княза ==
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=126-129 (т. 2)}}</ref>. Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза (изведен от детронаторите от България и пристигнал в [[Лемберг]], [[Австро-Унгария]]) да се завърне в най-краткикратък сроковесрок в страната.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=134-135, 141-151, 154 (т. 2)}}</ref>. На 16 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с [[Петко Славейков]] и [[Георги Странски]], и нарежда на пловдивските войски да завземат София.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=156 (т. 2)}}</ref>. Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=191-192 (т. 2)}}</ref>. Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в [[Кюстендил]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=245-249 (т. 2)}}</ref>.
 
== Абдикация на княза ==
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=126-129 (т. 2)}}</ref> Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза (изведен от детронаторите от България и пристигнал в [[Лемберг]], [[Австро-Унгария]]) да се завърне в най-кратки срокове в страната.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=134-135, 141-151, 154 (т. 2)}}</ref> На 16 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с [[Петко Славейков]] и [[Георги Странски]], и нарежда на пловдивските войски да завземат София.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=156 (т. 2)}}</ref> Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=191-192 (т. 2)}}</ref> Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в [[Кюстендил]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=245-249 (т. 2)}}</ref>
Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само девет9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=182-187, 195, 214-218, 230-236 (т. 2)}}</ref>. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. Въпреки оттеглянето на Батенберг, през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ [[Офицерски бунт (1887)|неуспешнонеуспешен въстаниебунт]] през февруари 1887]] г. Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=93-97, 100-104, 141}}</ref>
 
Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само девет дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=182-187, 195, 214-218, 230-236 (т. 2)}}</ref> Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. Въпреки оттеглянето на Батенберг, през ноември 1886 в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ [[Офицерски бунт (1887)|неуспешно въстание през февруари 1887]]. Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=93-97, 100-104, 141}}</ref>
 
== Източници ==