Никола Обретенов: Разлика между версии

Още като ученик в ГлоавнотоГлавното класно училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий (януари 1863). Завършва образованието си през 1864 г. През есента на същата година отива при баща си в [[Исакча]], (дн. в [[Румъния]]), където основават първото българско училище в ,просъществувало до март 1866 г.

От месец ноември 1867 г. е библиотекар и член на настоятелството, на Русенското читалище „Зора“. Основано е от [[Драган Цанков]] и по-интелигентни русенски граждани (1866). Читалището е една от тайните квартири на [[Български революционен централен комитет|(БРЦК)]]. На 7 юни 1871 г. е поканен от [[Христо Иванов (Големия)]], да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в [[Букурещ]]. На 29 юни 1871 г. отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК [[Любен Каравелов]]. Заедно с [[Димитър Горов]] от [[Гюргево]] разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между .

Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на [[Ангел Кънчев]], Никола Обретенов, [[Тома Кърджиев]] и [[Ради Иванов]], основават Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]]. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в къщата на майка си баба Тонка Обретенова. По-късно в комитета са приети [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], Ганчо Карамаждраков, [[Иларион Драгостинов]], Никола Сакиларов, [[Захари Стоянов]],[[ Никола Табаков]] и много други.