Сава Пенев: Разлика между версии

След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.

 

 

След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.