|
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец'') е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км km, а ширината ѝ е от 5 до 10 км km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] — от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) — от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 м) орографски се свързва с [[Рила]].
Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 км km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]
През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 км km преминава участък от [[Републикански път II-84|второкласен път № 84]] [[Звъничево]] — [[Велинград]] — [[Разлог]];
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 км km преминава целият участък на [[Републикански път III-842|третокласен път № 842]].
По долината на [[Чепинска река]] и по притока ѝ [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на [[теснолинейка Септември - Добринище|теснолинейната жпжелезопътна линия]] [[Септември (град)|Септември]] — [[Велинград]] — [[Добринище]].
== Вижте още ==
|
