Василий Кандински: Разлика между версии

Една година след началото на [[Първата световна война]] Кандински излага своята творба "Импровизация №27" на "Арсеналската изложба" ({{lang-en|Armory Show}}) в [[Ню Йорк]] и на "Първият немски есенен салон" ({{lang-de|Erster Deutscher Herbstsalon}}) в [[Берлин]]. От 1914 година не може да пребивава в Германия и избягва с Габриеле Мюнтер на 3-ти август в Швейцария. Оттам продължава сам през Цюрих за Русия, където ноември месец на същата година се устройва в Москва. <ref>Becks-Malorny, Ulrike (2007): "Kandinsky", стр.94</ref>

 

 

През януари 1918 година Кандински става член на "Отдела по изобразителни изкуства" в просветния комисариат на СССР "Наркомпрос" ({{lang-ru|Народный комиссариат просвещения}}). Най-висшата си функционерска позиция заема през 1920 година като ръководител на Института по художествена култура ({{lang-ru|Институт Художественной Культуры}}) в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като [[Казимир Малевич|Малевич]][[|]], Татлин и Родченко. <ref>Riese, Hans-Peter (2009): "Die sieben russischen Jahre. Der bekannte und unbekannte Kandinsky in Moskau". стр.66 в: "Von der Avantgarde in den Untergrund. Texte zur russischen Kunst 1968-2006". Кьолн 2009</ref> След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. 1920 година почива тригодишният му син Всеволод.