Уикипедия

Ботевградски говор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
без СИ
Ред 1:
ПодС названието '''Ботевградски говор''' или '''Орханийски говор''' се разбирасхваща диалекта говорен в Ботевградското поле и Етрополското поле. иТой се намира непосредно до ятовата граница. Ботевградският говори е много близък до съседния [[Пирдопски говор]].
 
== Фонетични особености ==
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', ''плèта'', ''плетàт'', ''чèта'', ''четàт''; ''даш'' (дъжд), ''бàчва'', кàсно, дàнак, ''пèсак''; ''тàнак'' (тънък), ''пан'' (пън), ''сàмна се'', ''огàн''. В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо '''ъ''' обаче има '''о''': ''вов водàта'', ''воз вирà'', ''восèдна'', ''возглàве''. A в турски думи се среща ерова гласна: ''артъ̀к'', ''бакъ̀р'', ''калъ̀ч''.
* Гласна "'''a" ("о") '''вместо '''"ъ"''' или '''"ь"''' (без оглед на ударението). В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо "'''ъ"''' има '''"о"'''.
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха).
* Сонантна съгласна '''"л"'''.''' '''Сонантна съгласна '''"р"'''.
* Преглас на гласна "'''a"''' вслед гласнамека съгласна в "'''е"''': ''оздравèвам'след', мека''отговàрем'', съгласна''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам).
* Липса на [[йотация]], т. е. на (съгласна "'''й"''' между две гласни: ''пèа'' (пея), ''копàа'', ''пѝа'', ''вѝа'', ''пèат'' (пеят).
 
== Морфологични особености ==
* Членна форма (''-а'' за мъжки род): ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', '"-а"'злѝа''.
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''.
* Членна форма (за трето лице, множествено число, минало време): '''"-и" ["-е" (архаична форма)]'''.
* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите лица (''шта вѝда'', ''шта чèта''; ''ште вѝдиш'', ''ште четàт'', ''шта ти кàжа''), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''шта да вѝда'', ''ште да вѝдат'', ''вàзе ште да e мàчно''.
* Глаголно окончание (за първо лице, единствено число, сегашно време): '''"-а" ("-ем", "-им")'''.
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòй е като нѝх'', ''тѝа нѝх са питàле''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''.
* Частица (за бъдеще време): '''"ше" ("че")'''.
* Лично местоимение (за трето лице): '''"той, тя, то"''' (единствено число) и '''"ние, вие, те"''' (множествено число).
 
== Прилики и разлики със съседните говори ==
'''Ботевградският говор''' е много близък, (почти напълно еднакъв) с разположения на изток Пот него [[пирдопски говор|ирдопски говор]], от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Ботевградския говорЗначително се отличава от Еюгозападния си съсед — [[елинпелински говор|линпелинскиелинпелинския говор]]. Характерни са следните разлики:
 
{|- cellspacing="1" cellpadding="5" style="background-color: #999999" align="center"
Line 21 ⟶ 20:
| bgcolor="#EEEEEE" | '''елинпелински'''
|-
| bgcolor="#FFFFFF" | оганòган
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин
|-
| bgcolor="#FFFFFF" | одилòдел
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл
|-
Line 33 ⟶ 32:
| bgcolor="#FFFFFF" | ногà
|-
| bgcolor="#FFFFFF" | ораòра
| bgcolor="#FFFFFF" | лỳге
|-
| bgcolor="#FFFFFF" | викамвѝкам
| bgcolor="#FFFFFF" | òкам
|}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ботевградски_говор“.