Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без СИ |
|||
Ред 1:
== Фонетични особености ==
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', ''плèта'', ''плетàт'', ''чèта'', ''четàт''; ''даш'' (дъжд), ''бàчва'', кàсно, дàнак, ''пèсак''; ''тàнак'' (тънък), ''пан'' (пън), ''сàмна се'', ''огàн''. В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо '''ъ''' обаче има '''о''': ''вов водàта'', ''воз вирà'', ''восèдна'', ''возглàве''. A в турски думи се среща ерова гласна: ''артъ̀к'', ''бакъ̀р'', ''калъ̀ч''.
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха).
* Преглас на гласна
* Липса на [[йотация]], т. е. на
== Морфологични особености ==
* Членна форма
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''.
* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите лица (''шта вѝда'', ''шта чèта''; ''ште вѝдиш'', ''ште четàт'', ''шта ти кàжа''), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''шта да вѝда'', ''ште да вѝдат'', ''вàзе ште да e мàчно''.
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòй е като нѝх'', ''тѝа нѝх са питàле''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''.
== Прилики и разлики със съседните говори ==
'''Ботевградският говор''' е много близък,
{|- cellspacing="1" cellpadding="5" style="background-color: #999999" align="center"
Line 21 ⟶ 20:
| bgcolor="#EEEEEE" | '''елинпелински'''
|-
| bgcolor="#FFFFFF" |
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин
|-
| bgcolor="#FFFFFF" |
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл
|-
Line 33 ⟶ 32:
| bgcolor="#FFFFFF" | ногà
|-
| bgcolor="#FFFFFF" |
| bgcolor="#FFFFFF" | лỳге
|-
| bgcolor="#FFFFFF" |
| bgcolor="#FFFFFF" | òкам
|}
|