Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
(махам твърдения без източник)
 
{{източник|След [[битка на Косово поле|Косовската битка]], станала в [[1389]] г., мощите му са пренесени от Банския манастир в близкото рударско село [[Трепча]]. Към [[1460]] г. в изпълнение на личното желание завещано от Светеца Крал са пренесени в [[София]] — тогава столица на европейската част на Османската империя и седалище на [[Румелия|румелийския]] [[бейлербей]].|2014|10|30}}
 
{{източник|И днес те се пазят благоговейно в софийската църква [[Света Неделя (София)|Света Неделя]], дълго време наричана от софиянци ''„Свети Крал“''. Нетленните останки на Стефан Милутин не намират покой и в София. Между 1797 и 1804 г. мощите са пренесени в Люлин планина при [[Горнобански манастир|Горнобанския манастир]], за да бъдат скрити от ордите на [[Осман Пазвантоглу]], след което се върнати на старото им място в града.|2014|10|30}}
 
{{източник|По стар обичай [[Софийска митрополия|Софийската митрополия]] всяка година чествува паметта на ''Свети крал Стефан Милутин'' на [[30 октомври]]. Нетленните мощи на [[Стефан Милутин]] от [[1460]] г. почиват в [[София]]. Веднага след падането на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] ([[1459]]) под властта на [[Османска власт|Османската империя]] те неслучайно са пренесени от [[Бански манастир|Банския манастир]] в средновековния български средищен [[град]] и днешна [[столица]] на [[България]] София.|2014|10|30}}
 
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>
== Почитта на българския народ към Стефан Милутин ==
{{източник|Инициативата за пренасяне на [[мощи]]те е на [[султан]]ската вдовица на [[Мехмед II]] [[Мара Бранкович]], дъщеря на деспот [[Георги Бранкович]]. Мария (по популярна сред народа като ''Мара Султанката'') е дадена за жена в [[харем]]а на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща и&#768; да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]].|2014|10|30}}
Мария Бранкова е потомка на рода [[Бранкович]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография&nbsp;— по [[Нил Попов]]}}</ref>, чийто родоначалник е най-верния [[властел]] на [[цар]] [[Стефан Душан]] - [[Бранко Младенович]], който получава [[севастократор]]ска [[титла]] от царя за верноподаничество и управлява [[Охрид]].
 
== Родословие ==