Отваря главното меню

Промени

 
=== Прусия и германските държави ===
До средата на 18 век, Просвещението в Германия се развива като интелектуална сила в музиката, философията, науката и литературата. [[Фридрих Велики]] (1712-86), крал на [[Прусия]], вижда себе си като лидер на Просвещението и събира под патронажа философи и учени в двора си в Берлин. Той е ентусиазиран от френските идеи, сокатодокато в същото време се присмива на немската култура и не обръща внимание на забележителния и&#768; напредък. Волтер, който е хвърлен в затвора и малтретиран от френското правителство, приема поканата на Фридрих да живее в двореца му. Кралят обяснява: „Моята основна дейност е да се боря срещу невежеството и предразсъдъците... да просветя ума, да развия морала и да направя хората толкова щастливи, колкото отговаря на човешката природа, и доколкото позволяват средствата на мое разположение.“<ref>Giles MacDonogh, ''Frederick the Great: A Life in Deed and Letters'' (2001) p 341</ref> Други владетели също подкрепят тези идеи — като например [[Чарлз Фредерик, Велик херцог на Баден| Карл Фридрих]], Велик херцог на Баден.<ref>John G. Gagliardo, ''Germany under the Old Regime, 1600–1790'' (1991) pp 217-34, 375-95</ref>
 
[[Кристиан Волф]] (1679-1754) е пионерът като писател, който излага идеите на Просвещението на германските читатели, той легитимира немския като философски език.<ref>Matt Hettche, "Christian Wolff" ''Stanford Encyclopædia of Philosophy'' (2006) [http://plato.stanford.edu/entries/wolff-christian/ online]</ref> [[Йохан Готфрид фон Хердер]] (1744-1803) отваря нови полета във философията и поезията, и по-специално в движението ''[[Бурни устреми]]'' на проторомантизма. [[Ваймарски класицизъм|Ваймарският класицизъм]] е културно и литературно движение, основано във Ваймар, което иска да създаде нов хуманизъм чрез синтез на идеите на романтизма, класицизма и Просвещението.
Анонимен потребител