Гагаузи: Разлика между версии

Най-обективната според вероятните е тази, че са езиково тюркизирани православни българи, която е и официално приетата в България <ref>[http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=83&id=247 Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, Езикови малцинства, Гагаузи – българи, говорещи в домашна среда на тюркски език, ала запазили чрез фолклора връзката си с българския език]</ref>. Гагаузите в Енциклопедията на световните култури към 1996г. са определени като: "Турско говорящи българи" <ref>Encyclopedia of World Cultures | 1996 | Gouboglu, Mikhail; Friedrich, Paul</ref> Eтнографите Pees (1894) и Jireček (1891)проучвали гагаузите сочат, че те не се наричат сами така, и възприемат това като прякор, а се определят като "българи християни" (Pees 1894, p. 90), Самата дума "гагаузи" е с неясен призход и те не са отбелязани никъде с това име преди идването им в Бесарабия идесетилетияи десетилетия след него, което заедно с възприемането му като пейоративно (неуважително) от тях и това че не са засвитетелствани исторически други версии на тяхно име само потвърждават собствените им заявления, че са българи.ТюрскиятТюркският език, който говорят, е характерен за балканите Североизточна България, Битоля и Куманово, СевирнаСеверна Гърция, съдържащ турски и нетурски (татарски, кумански и пр.) елементи, като гагаузкото наречие се дели на "българско" Комратско и приморско или южно - Вулканещко (Pokrovskaya, 1964; Gordon, 2005). ЕзиковедскияЕзиковедският анализ сочи, че куманския, печенежия и този на узите езици са от съвсем друг клон на тюрскототюркското семейство спрямо наречието на огузкия (турския) говорен от гагаузите. До средата на 20 век полза инцидентно различни азбуки, но фактически наречието е безписмено, тогава съветите му създават писменост, започват да издават учебници, излизат няколко речници, учебници, книги: «Легенданын изи» (Следите на легенди 1974), но в началото на 70-те обучението на него е спряно и се издават само съвсем малки тиражи. Самият език според изследователите представлява турски думи с български словоред <ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/V_Marinov_Gagauzite_proizchod.pdf "Списке населеных мест по сведениям 1859г., С. П. 1861 В. Маринов. По въпроса за произхода на гагаузите в България. С. 1964]</ref>. Акад. Кьопен в трудовете си Българите в Бесарабия също дословно пише: "Гагаузите са българи говорещи турски"<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/V_Marinov_Gagauzite_proizchod.pdf P. von Koppenq Die Bulgaren in Bessaraben, St Peperbugg 1855,369-370]</ref>. Буквално такива са и сведенията на Централния статистически комитет на Имперското Вътрешно Министерство в "Списке населеных мест по сведениям 1859г." - "Българите бежанци от Добруджа, говорещи на турски и пишещи с влашки (т.е. вероянтновероятно старобългарските ползвани от влашката църква тогава!) букви"<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/V_Marinov_Gagauzite_proizchod.pdf "Списке населеных мест по сведениям 1859г., С. П. 1861]</ref> и пр. Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон в края на 19-ти началото на 20-ти в. определя гагаузите като ''"отурченипотурчени българи, които са православни и на църковните празкиципразници правят курбани и ред езически жертвоприношения"'' {{cite web

Гагаузите извън България (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са изселници единствено от българската етническа и езикова територия на Балканите от началото на XIX век след Руско-турската война 1806-1812г. и в следващите десетелениядесетилетия. За тяхното бягство в Русия заедно с други българи, оземляването и администрирането им съществува изобилна и точна документация, в която те са регистрирани еднозначно като българи бежанци от турците от българските етнически земи на Балканите настанени като колонисти от имперската власт, най-вече в Бесарабия, както всички останали българгарскибългарски бежанци заедно без разлика и смесено сред тях. Гагаузите се женят с другите българи, по време на румънското управление в Бесарабия 1856–1878 подържатподдържат български училища в селищата си и участват в българското национално движение.

До 1868г. в никакъв документ не се споменава терминът гагаузи, а са записвани навсякъде като българи, докато тогава Виктор Григорович наред с много неверни постановки в един свой доклад не въвежда в обръщение този термин произволно смятайгкисмятайки ги за дошли от Сирия кумани с които имали еднакъв език, нрави и обича, облекло и дори еднакъвиеднакви народни песни!<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/V_Marinov_Gagauzite_proizchod.pdf Маринов, Произход на гагаузите, С 1964.]</ref> От тогава започват да се плодят най-разнообразни теории, митове и спекулации неглежиращинеглижиращи и откъсващи ги от българският им произход, често с политически и пропагандно целесъобразни, особено интензивни при създаването на "гагаузки народ" по съветско и постсъветско време, подобно на т.н. "македонска нация" и опитите за обособяване още на "тракийска", "добруджанска" и "шопска" такива от българския народ, което днес в резултат и на усилената активност на Турция сред тях е довело до отродяване сходно с протичащото в Македония на немалка част от българската етнографска група на гагаузите установили се извън границите на Родината. Дори подобно на скопските претенции към Самуил, Добруджанското дестотство се претендира да е "гагаузка държава"

Показателен е факта, че във фолклора им не са запазени никакви следи за анадолски произход, а напротив много от тях се самоназовават българи, макар след отделянето на българската екзархия фанариотите да правят всичко за да ги изкарват гърци. Техният фолклор, не се различава от българския, а песните им често са двуезични, т.е. на гагаузки и на български.<ref>Гагаузите,още един поглед-Ваня Матеева, София,2006 Академично издателство Марин Дринов</ref> Едни от най-известните гагаузи като [[Гаврил Занетов]], [[Иван Добрев]] и [[Киряк Цонев]] са със силно изявено българско самосъзнание. Преброяванията в Царство България за пръв път отбелязват гагаузи в най-голямото и старо тяхно село [[Българево]] в 1900г., показателно е, че селото е свързано с легендата за 40 български девойки хвърлили се в морето, за да не попаднат в ръцете на поробителя, че след освобождението само сменя името си от презрителното за тях Гяуръ Суютчукъ (Невервически върбалак) именно на Българево и е последното предало се след голяма съпротива и защита на българщината на румънската власт при окупацията на Добруджа. НаучнитнеНаучните изследвания свързват произхода на гагаузите директно или с [[прабългарите]] и съюзните на България тюркоезични племена като кумани, печенеги и пр. влели се в българската народност или с опазили вярата си, но потурчени езиково през робството българи. <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/gagauzi.htm Пламен Павлов, ТЮРКОФОНИЯТА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ И ПРОИЗХОДЪТ НА ГАГАУЗИТЕ, LiterNet, 06.09.2011, № 9]</ref> Генетическите изследвания определят гагаузите като принадлежащи към българския и балканските народи с малки небалкански примеси. <ref name=":0">[http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/y-hromozom-gagauzite.html Y –хромозомите сред гагаузите, сп. Научен свят]</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19107901 Searching for the origin of Gagauzes: inferences from Y-chromosome analysis. Biocentre, Ludwig-Maximilians University Munich, Munich, Germany, РubMed US National Library of Medicine National Institutes of Health, 2009]</ref>

Гагаузите днес са етническо малцинство в Молдова и Украйна. Гагаузкият национализъм се формира в 80-те години. В Молдова преди отцепването на проруската ПниднестровскаПриднестровска република на 19 август 1990 г е провъзгласенанапровъзгласената незевисиманезависима Гагаузия в отговор централната власт праща 40 автобуса с въоръжени молдовски "волонтири", които имат за цел да "накажат" бунтовниците в Комрат.  Българоезичната група по това време защитава своите селища, а управниците в България не заемат никаква позиция. В крайна сметка Гагаузкия е призната от центраната власт на 23 декември [[1994]] г. като и автономно териториално обединение (АТО) Гагаузия или ''Гагауз ери'' (гагаузка земя) в рамките на Молдова с право да се отдели присъединение на последната с Румъния. В нея сега живеят около 190 000 души (от които гагаузи 150 000) в 3 града и 18 села. Главен град и столица е Комрат с население около 25 000. Официалните езици в автономията са три&nbsp;— молдовски (румънски), гагаузки и руски. Най-употребяван е руският език, който е език на администрацията, както и на междунационалното общуване. Гагаузкият е запазен в селата. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но практически в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици, сред тукашните гагаузи българският е слабо разпространен, те ползатползват предимно руски и гагазки.  В Комратския държавен университет има катадракатедра българска филология. В УкрайнскаУкраинска Бесарабия живеят 32000 гагаузи, гагаузите в Украйна както и българите нямат своя автономна администрация, но до антируския преврат в Киев българите и гагаузите имат неоспорим статут на етномалцинствени групи с право на обучение на роден език в училищата, а българският бе и със статут на регионален език.

Днес особенно в Молдова гагаузите се смятат за отделен народ и собствена построена идентичност. Установено е желанието им за добри връзки както с Молдовската държава, така и с Русия, Турция, България и дори с Гърция. Дълги десетилетия след преселването им в Бесарабия до самото начало на 20 век има своите предвесници в самия край на 19 и началото на 20 век, фактически започва в и продължава до наши дни, котокато последният пик е в десетилетието след обявяване на перестройката в 1985г. .

В края на 19 и началото 20 в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същи род, произлизащ от Шабла, но установили се в [[Чадър Лунга]], фактически подготвят началото на гагаузката литература. Първият от тях, Дмитрий Чакир, в своето творчество твърди, че гагаузите са езиково потурчени българи, а вторият Михаил Чакър пише, че гагаузите са заварено тюркофонно население. Години по-късно апологетите на обособяването на гагаузите ще издигат като свое знаме Михаил Чакър, който е превел на гагаузки език Светото писание и създал възможност в гагаузките села да се служи на гагаузки език. В годините на съветската власт гагаузите, подобно на българите в Македония, Тракия, Шоплука и Добруджа, попадат в полезрението на съветските комунистически инженери на нови нации и започва работата на съответните за тук руски и азербейджански съветски тюрколози. На основата на гагаузкото тюркско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкото "тюркче" получава книжовенакнижовна норма. Гагаузите се представят като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР. На 30 июли 1957г. от съветите официално е въведена гагаузката азбука, тя е съставена от кирилски букви и заменя ползваните до тогава румънска латиница, гръцки и арабски букви и славянобългарска и руска кирилици.

Днес гагаузите в Молдова, макар да са свързани с Турция поради езиковата и културна общност, и традиционно с Русия, се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз Ери независимо, че сменя кирилицата с латиница обяви 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната. В университета в столицата КомрадКомрат се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия има и гагаузи.