Отваря главното меню

Промени

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - [[трагедия]]та ''Фауст''. Тя го въздига като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори [[Наполеон]] през [[1806]] г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с [[Кръст на почетния легион|Кръста на Почетния легион]].
 
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар — там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през [[1821]] г. в курорта Мариенбад се запознава със седемдесетгодишнатаседемнадесетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго — вече седемдесет и четири годишен — ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата ''Трилогия на страстта'' ([[1827]]), в която е включена прочутата ''Мариенбадска елегия'' ([[1823]]).
[[Файл:Goethedenkmal Frankfurt 1900.jpg|thumb|240px|дясно|Паметникът на Гьоте във Франкфурт]]
 
Анонимен потребител