Уикипедия

Йохан Волфганг фон Гьоте: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м кор., форматиране: 24x тире, 11x кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 3:
| име-оригинал = Johann Wolfgang von Goethe
| снимка = Goethe (Stieler 1828).jpg
| описание = Портрет от Йозеф Карл Щилер, 1828 г.
| псевдоним =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1749|8|28|1}}
Ред 28:
}}
 
'''Йохан Волфганг фон Гьоте''' ({{lang-de|Johann Wolfgang von Goethe}}, * [[28 август]] [[1749]] г. във [[Франкфурт на Майн]], † [[22 март]] [[1832]] г. във [[Ваймар]]), благородник от 1782 г., е немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[хуманист]], [[учен]], [[философ]] и [[политик]]. В продължение на 10 години е държавен министър във [[Ваймар]].
 
Гьоте е сред основните фигури на [[немска литература|немската литература]] и европейския [[неокласицизъм]] и [[романтизъм]] в края на [[XVIII18 век|XVIII]] и началото на [[XIX19 век]]. Автор на „[[Фауст]]“ и „[[Теория на цветовете]]“, той вдъхновява [[Чарлз Дарвин]] със своите [[антропология|антропологични]] изследвания и интереса си към [[еволюция]]та. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху [[музика]]та, [[драматургия]]та и [[поезия]]та на континента.
 
== Биография ==
Ред 36:
=== Ранни години ===
[[Файл:GoethesGeburtshausVorUmbau1755.jpg|260px|мини|ляво|Родната къща на Гьоте във Франкфурт (преди преустройството през 1755 г.)]]
[[Файл:JohannCasparGoethe.jpg|мини|150px|Йохан Гаспар Гьоте, портрет от 1775 г.]]
[[Файл:Catharina Elisabeth Goethe 1776.jpg|мини|150px|Катарина Елизабет Гьоте, портрет от 1776 г.]]
 
Йохан Волфганг Гьоте е роден на [[28 август]] [[1749]] годинаг. във [[Франкфурт на Майн]], по това време свободен град в рамките на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Баща му, Йохан Каспар Гьоте (1710–17821710 – 1782), е юрист с титла [[имперски съветник]], но не упражнява професията си,{{hrf|Grimm|1923|36}} а живее от доходите на своето богатство, което по-късно също дава възможност на сина му да живее без финансови затруднения. Майката на Гьоте, Катарина Елизабет Гьоте, по баща Текстор (1731–1808), произлиза от заможна и знатна фамилия от Франкфурт - – нейният баща е юридически чиновник (''Scultetus'') с най-високия ранг в града. След Йохан Волфганг семейството има още пет деца, от които до зряла възраст достига само неговата по-малка с 15 месеца сестра [[Корнелия Шлосер|Корнелия]] (1750-1777), с която братът е в много близки отношения.
 
От 1756 до 1758 годинаг. Йохан Волфганг посещава обществено училище. След това заедно със сестра си е обучаван от своя баща и от частни учители. Баща му лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по [[музика]], [[живопис]] и чужди езици: [[Френски език|френски]], [[Английски език|английски]], [[Италиански език|италиански]], [[Латински език|латински]], [[Гръцки език|гръцки]], също естествени науки, религия и рисуване. Освен това Йохан Волфганг се учи да свири на [[чело]], научи [[езда]], [[фехтовка]] и [[танц]]и. За Коледа през 1753 годинаг. той получава от баба си като подарък малък [[куклен театър]], в който той дава представления със свои приятели, научавайки наизуст текстовете на пиесите. Малкият Гьоте демонстрира литературна фантазия, като измисля приказки. В дома на Гьоте се чете много - – баща му има библиотека от около 2000 тома.
 
През [[Седемгодишната война]] един френски офицер е на квартира в къщата на родителите му от 1759 до 1761 г. и Гьоте за пръв път се запознава с френската драматургична литература.
 
Гьоте, по желание на баща си, през есента 1765 г. започва да следва [[право]] в университета в [[Лайпциг]] (1765- – 1768), където преживява първото си любовно разочарование с Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря. Те се разделят след две години. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно [[театър]], да взима уроци по [[рисуване]], прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг (книгата ''Анете'' ([[1767]])) с 19 стихотворения, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил [[рококо]]. През [[1769]] г. той издава първата си стихосбирка под заглавието ''Нови песни''.
 
През юли [[1768]] г. Гьоте се разболява (вероятно от туберкулоза). Така и не успява да завърши следването си и през август се завръща болен в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и опити за самоубийство (от тях се освобождава едва чрез романа си ''Страданията на младия Вертер'') Гьоте продължава през април [[1770]] г. юридическото си следване в университет Щрасбург (днес [[Страсбург]]), където отново се влюбва трагично във Фридерике Брион и се сближава с писателите от литературното направление ''[[Бурни устреми]]''. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по [[медицина]] и [[естествени науки]]. Запознава се с [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и възприема неговия възглед за поезията, че тя е ''не привилегия за избраници, а плод на народния дух''.
 
[[Файл:-1-_Die_Leiden_des_jungen_Werthers._Erstdruck.jpg|мини|260px|''Страданията на младия Вертер'' ([[1774]] г.)]]
През лятото 1771 г. Гьоте предава своята юридическа [[дисертация]] ''De legislatoribus'', която не е приета заради изречение против църквата <ref>Dieter Borchmeyer, ''Schnellkurs Goethe'', S. 28.</ref>, което днес не е запазено.
 
Гьоте получава на 6 август [[1771]] г. научната степен ''лиценциат'' и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която от липса на интерес напуска след четири години и отива в град [[Вецлар]] като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов с Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер, и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на Великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през [[Швейцария]] по покана на братята графоветеграфове Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат и Гьоте много страда от раздялата.
 
=== Бурни устреми ===
Идеите на движението ''[[Бурни устреми]]'' оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са [[ода]]та ''Прометей'' (1774), първоначалният вариант на ''Фауст'' - – ''Прафауст'' (1773), първата немска историческа [[драма]] ''Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка'' (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният [[роман]] ''Страданията на младия Вертер'' (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети [[Романтизъм|романтици]] – [[Новалис]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Николаус Ленау]] и др.
Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети [[Романтизъм|романтици]] - [[Новалис]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Николаус Ленау]] и др.
 
Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и 18-годишният престолонаследник на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах [[Карл Аугуст (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Аугуст]]. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във [[Ваймар]].
Line 64 ⟶ 63:
През ноември [[1775]] г. Гьоте пристига във Ваймар, столицата на [[херцогство]] [[Саксония-Ваймар-Айзенах]]. Поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието ''действителен таен съветник'' и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла ([[1782]]). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и [[Фридрих Шилер]], с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата.
 
През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - – ''Рибарят'', ''Горски цар'', ''Певецът'', но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември [[1786]] г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в [[Италия]]. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува под [[псевдоним]]. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща.<ref>Roberto Zapperi, ''Das Inkognito – Goethes ganz andere Existenz in Rom'', S. 8ff.</ref> След междинни престои във [[Верона]], [[Виченца]] и [[Венеция]] Гьоте пристига през ноември в Рим. Там той остава, с четиримесечен престой в [[Неапол]] и [[Сицилия]], до края на април 1788 г. След междинен престой между другото в [[Сиена]], [[Флоренция]], [[Парма]] и [[Милано]] той се завръща два месеца по-късно във Ваймар.
 
В Рим Гьоте живее при немския художник [[Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн|Вилхелм Тишбайн]] и общува с другите членове на колонията на немските художници в Рим, между тях [[Анжелика Кауфман]], [[Филип Хакерт]], [[Фридрих Бури]] и швейцареца [[Йохан Хайнрих Майер (художник)|Йохан Хайнрих Майер]], който по-късно го последва до Ваймар и там между другото става негов съветник по изкуството. Той е приятел също и с писателя [[Карл Филип Мориц]].
Line 72 ⟶ 71:
Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхитен от [[Рафаело]] и архитекта [[Андреа Паладио]]. Под ръководството на приятелите си той започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с ботаника. Приятелите му в Италия не знаели неговата истинска самоличност.
 
Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество —– изящните ''Римски елегии''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из "Римски„Римски елегии"елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788-1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] ''[[Херман и Доротея]]'' (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - – ''Ифигения в Таврида'' (1787), ''Егмонт'' (1788), ''Торквато Тасо'' (1790); образецът на новия [[образователен роман]] ''[[Вилхелм Майстер]] - – години на учение'' (1796) и ''[[Вилхелм Майстер]] - – години на странстване'' (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга ''Поезия и истина'' (1811-1814) и още много други.
 
[[файл:Der junge Goethe, gemalt von Angelica Kauffmann 1787.JPG|мини|150px|Гьоте на 38 години, рисуван от Ангелика Кауфман, 1787 г.]]
[[Файл:Christiane-von-Goethe-Vulpius.jpg|мини|150px|ляво|Христиане Вулпиус, рисунка на Гьоте от 1788 г.]]
[[Файл:AugustVonGoethe.jpg|мини|150px|Аугуст фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 г., Рим)]]
Няколко седмици след завръщането си от Италия Гьоте прави през 1788 г. 23-годишната [[Христиане Вулпиус]] своя любовница и по-късно своя съпруга. През декември 1789 г. се ражда синът [[Аугуст фон Гьоте|Аугуст]]; четирите последвали деца живеят само няколко денадни. Още през късното лято 1790 г. по време на пътуване до [[Силезия]] Гьоте прави предложение за женитба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.
 
След своето завръщане в Германия Гьоте се отказва от повечето си служби. Запазва само мястото си в ''Consilium'' и така съхранява политическото си влияние. Ръководи училището по рисуване и контролата на държавното строителство. От 1791 до 1817 г. ръководи Ваймарския дворцов [[театър]]. От 1807 г. Гьоте е също съветник на принадлежащия към херцогството университет [[Йена (град)|Йена]] и настоява за разширяването на природонаучния факултет. Застъпва се за номинирането за професори на [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Георг Хегел]], [[Фридрих Шелинг]] и [[Фридрих Шилер]].
Line 85 ⟶ 84:
През лятото 1794 г. Фридрих Шилер, който е с десет години по-млад и е професор по история в близкия Йена (от края на 1799 г. във Ваймар), го помолва за сътрудничество в заплануваното от него списание за култура и изкуство ''Die Horen''. Гьоте се съгласява, двамата се сближават и създават епохалното литературно-историческо направление „Ваймарски класицизъм“. Със смъртта на Шилер през 1805 г. свършва важният период на „Ваймарския класицизъм“.
 
През 1809 г. Гьоте започва да пише своята автобиография. Той започва да учи арабски и персийски и да чете [[Коран]]а и стиховете на персийския поет [[Хафез]]. Негов секретар е [[Фридрих Вилхелм Ример]] (от 1805 г. възпитател на сина му). Във ВаймерВаймар идва [[Бетина фон Арним]] и със спомените си от разказите на неговата майка му помага да напише ''Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit''.
 
През [[1814]] г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в [[Мариане фон Вилемер]] (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова [[муза]] и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „Западно-източен диван“ в 12 тома.
Line 93 ⟶ 92:
=== Световна слава ===
[[Файл:Johann Wolfgang Goethe 1811.jpg|200px|мини|Портрет на Гьоте от Луизе Зайдлер<br />(Ваймар, [[1811]])]]
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - – [[трагедия]]та ''Фауст''. Тя го въздига като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори [[Наполеон]] през [[1806]] г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с [[Кръст на почетния легион|Кръста на Почетнияпочетния легион]].
 
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар —– там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през [[1821]] г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнадесетгодишната Улрике фон ЛевецоЛевецов (Ulrike von Levetzow) и не след дълго —– вече седемдесет и четири годишен —– и&#768; прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата ''Трилогия на страстта'' ([[1827]]), в която е включена прочутата ''Мариенбадска елегия'' ([[1823]]).
[[Файл:Goethedenkmal Frankfurt 1900.jpg|thumb|240px|дясно|Паметникът на Гьоте във Франкфурт]]
 
Line 107 ⟶ 106:
Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на ''световна литература'' намира в наши дни пълно потвърждение.
 
В чест на поета литературни награди ''"Гьоте"„Гьоте“'' учредяват през 1927 г. родният му град [[Франкфурт на Майн]], през 1949 г. столицата на [[Германска демократична република|ГДР]] град [[Берлин]], а през 1949 г. и ханзейският град [[Хамбург]].
 
== Жените в живота на Гьоте ==
Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик женолюбец и страстен почитател на ''"вечната„вечната женственост"женственост“''. От юношеската си любов към "Кетхен"„Кетхен“ (по-голяма с 3 години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с 55 години). Гьоте е търсил в ''Жената'' упование и подтик за съзидание. Откривал е в ''Нея'' божествеността на природата, очарованието на красотата и даровете на любовта, намирал е духовно преображение и творческо себепостигане.
 
<center><gallery widths="165px" heights="220px" perrow="3">
Image:Annakatharinaschoenkopf.gif|Ана Катарина Шьонкопф "Кетхен"„Кетхен“, "Анете"„Анете“<br />(1746-1810),<br />Лайпциг 1766 г.<br />''(на 20, Гьоте на 17)''
Image:Susanne von Klettenberg.jpg|Зузане Катарина фон Клетенберг<br />(1723-1774),<br />Франкфурт 1768 г.<br />''(на 45, Гьоте на 19)''
Image:Friederike Brion1.jpg|Фридерике Брион<br />(1752-1813),<br />Щрасбург 1770 г.<br />''(на 18, Гьоте на 21)''
Image:Charlotte Buff.gif|Шарлоте Буф "Лоте"„Лоте“<br />(1753-1828),<br />Вецлар 1772 г.<br />''(на 19, Гьоте на 23)''
Image:Maxiimiliane Brentano.jpg|Максимилиане Брентано<br />(1756-1793),<br />Франкфурт 1772 г.<br />''(на 16, Гьоте на 23)''
Image:LiliSchoenemanGoethesVerlobteS46.jpg|Ана Елизабет Шьонеман "Лили"„Лили“<br />(1758-1817),<br />Франкфурт 1775 г.<br />''(на 17, Гьоте на 26)''
Image:AugusteGraefinZuStolbergS45.jpg|Аугусте Луизе графиня цу Щолберг<br />(1753-1835),<br />Франкфурт 1775 г.<br />''(на 22, Гьоте на 26)''
Image:Charlotte von Stein.jpg|Шарлоте фон Щайн<br />(1742-1827),<br />Ваймар 1775 г.<br />''(на 33, Гьоте на 26)''
Image:Christiane-von-Goethe-Vulpius.jpg|Кристиане фон Гьоте-Вулпиус<br />(1765-1816),<br />Ваймар 1788 г.<br />''(на 23, Гьоте на 39)''<br />(рисунка на Гьоте)
Image:MinchenHerzlieb1.jpg|Вилхелмине Херцлиб "Минхен"„Минхен“<br />(1789-1865),<br />Йена 1807 г.<br />''(на 18, Гьоте на 58)''
Image:Marianne_von_Willemer.png|Мариане фон Вилемер<br />(1784-1860),<br />Хайделберг 1814 г.<br />''(на 30, Гьоте на 65)''
Image:Ulrike_von_Levetzow.jpg|Улрике фон Левецо<br />(1804-1899),<br />Мариенбад 1821 г.<br />''(на 17, Гьоте на 72)''
Line 159 ⟶ 158:
* ''Der Erlkönig'', 1782 – „[[Горски цар (балада)|Горски цар]]“ – балада
* ''Xenien'', 1796 – ''(Ксении)'' (стихотворение, заедно с [[Фридрих Шилер]])
* ''Der Zauberlehrling'', 1797 - – ''(Чиракът магесник)''
* ''Die erste Walpurgisnacht'', 1799 – ''(Първа Валпургиева нощ)'' (Балада, по музика на [[Феликс Менделсон Бартолди]] кантата за солист, хор и оркестър )
* ''Vom Sänger hat man viel erzählt'', 1815 – ''(Разказвали са за певеца)'' (масонско стихотворение)
Line 188 ⟶ 187:
* ''Der Groß-Cophta'', 1792 –
* ''Der Bürgergeneral'', 1793 –
* ''Faust I'', 1808 – ''(Фауст —– първа част)''
* ''Die natürliche Tochter'', 1804 – ''(Незаконната дъщеря)''
* ''Pandora'', 1817 – ''(Пандора)''
* ''Faust II'', 1833 – ''(Фауст —– втора част)''
 
; Романи и новели
* ''Die Leiden des jungen Werthers'', 1774 - – ''(Страданията на младия Вертер)''
* ''Wilhelm Meisters theatralische Sendung'', от 1776, публикуван през 1911 - – ''(Театралното послание на Вилхелм Майстер)''
* ''Unterhaltungen deutscher Ausgewanderten'', 1795 – ''(Разговори на немски изселници)''
* ''Wilhelm Meisters Lehrjahre'', 1795/96 – ''([[Вилхелм Майстер|Вилхелм Майстер - – години на учение]])''
* ''Novelle'', от 1797 – ''(Новела)''
* ''Wilhelm Meisters Wanderjahre'', 1807, публикуван през 1921 – ''([[Вилхелм Майстер|Вилхелм Майстер - – години на странстване]])''
* ''Die Wahlverwandtschaften'' 1809 – ''(Сродства по избор)''
 
Line 216 ⟶ 215:
 
; Автобиографична проза
* ''Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit'', 1811–33 - – ''(Поезия и истина. Из моя живот'' – автобиография в 4 тома),
* ''Italienische Reise'', 1816/17 – ''(Пътешествие в Италия)''
* ''Kampagne in Frankreich'', 1822 – ''(Кампанията във Франция'' – репортаж)
Line 239 ⟶ 238:
{{commonscat|Johann Wolfgang von Goethe}}
* [http://darl.eu/dichter/goethe_j/goethe.htm#x Поезия от Гьоте], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* Венцеслав Константинов - – [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/goethe.htm ''„Гьоте и ние“''], в-к "Литературен„Литературен фронт"фронт“, София, бр. 35, 1974
* Венцеслав Константинов - – [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/goethe1.htm ''„В началото бе делото...“''], в-к "Народна„Народна култура"култура“, София, 2 март 1982
* Венцеслав Константинов - – [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/eliot.htm ''„Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът“''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
* {{de икона}} [http://www.goethe-biographie.de/ Bio-Bibliografie 1]
* {{de икона}} [http://www.johannwolfgangvongoethe.com/ Bio-Bibliografie 2]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йохан_Волфганг_фон_Гьоте“.