Смилец (област Пазарджик): Разлика между версии

 

{{Селище в България

| име = Смилец

| екатте = 67516

}}

'''Смилец''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Стрелча]], [[Област Пазарджик]].

 

== География ==

Село Смилец попада в южната част на селищна система на Стрелча. Намира се в нископланинския район на Средна гора.

Село Смилец е с дълголетна история, която преминава през вековете, за да достигне до нас и продължи своя път към бъдещето. Неговите корени датират още от времето на траките. Повече от 15 могили са открити в землището му. Настаняването на римляните по тези земи датира от II в. пр.н.е., а от VII в. започва трайно заселване със славяни. Село Смилец не остава незасегнато от набезите на османските турци. Будното средногорско село е опожарявано два пъти и отново възкръсва за живот. Израз на всеотдайността към родния край е и хайдушкото движение. Жителите ерелийци - непреклонни и жертвоготовни родолюбци - активно участват в Априлската епопея от 1876 г. Смилец дава своя принос и за войните за национално обединение. Много бежанци от Македония и Одринско намират убежище и свой дом в китното средногорско село. Установяват се тук и стават основоположници на част от днешните родове. Името на селото писмено се споменава в сборника "Античен рапорт на българските книги и периодични издания 1806 - 1878 г.", съставен от Маньо Стоянов. Първото име на селото е било Егрекли - Ерекли - Ерелий. Произходът на наименованието идва от турската дума "егре" - пладнище, кошара. С ДВ от 14.08.1934 г. селото носи името на българския престолонаследник цар Смилец, управлявал от 1292 - 1298 г. Най-точна и пълна представа за историята на селото, за неговата култура и обичаи, за старите родове и техните потомци днес добиваме от един непресъхващ извор - книгата "Миналото на село Смилец Пазарджишко", с автор Марин Цветанов Деянов, родом от Смилец. В началото на творбата с преклонение и възтог той пресъздава ярка картина от китното село: "...От север Средногорските върхове пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират южняка. В настъпващата нощ, забулени в сив воал, остават трите хълма - [[Каратепе]], [[Бакаджик]] и [[Къзълджатепе]], в пазвите на които от векове е скътано родното ни Смилец." /из "Миналото на село Смилец Пазарджишко", изд. 1999 г./.