|
[[File:War memorial in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|Военен паметник]]
[[File:WW2 war memorial in Chukovets.JPG|thumb|left|Паметник на съветски пилоти, загинали през 1944 г. на летището край Чуковец]]
Първи сведения за село Чуковец има в [http://orient.ottomanist.info/ ориенталския отдел] на [[Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий|.В изследване на проф.Хр.Гандев и Б.Цветкова "Българската народност през 15век" пише следното: Село Чуковча, кааза(нахия) Радомир, санджак— Кюстендил има: 20 хаане (домакинства)вдовици - 7, [[войнугани]] - 3, диване - 1. Селото дължи - 110 акчета на бея в Радомир. Тези данни са относно първото преброяване на населението от турците през 1510г.в Радомирско. Селото е съществувало и по времето на [[Втората българска държава]] 1187 - 1396 г. Основание ни дава крепостта Градище, която турците са унищожили.Крепостта е строена с наблюдателна кула по времето на цар Михаил Шишман през 13251225.
== Религии ==
Селската черква "Св.Никола-Летни" е строена около 1717 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви,строени от Охридската архиепископия,а именно в селата–Чуковец,Прибой,Старо село,Долни Раковец,Горна Диканя и Радибош. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците.Едната е била в района на местност" Бутир" , другата в "Ласкарци" и третата на връх "Гола глава". Сегашната черква "Св.Никола-Летни" е носила името "Св.Троица" до 1911г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата.
☀'''Гражданско сдружение „Епископ Йосип Щросмайер” се обръща към средствата за масова информация с молбата да направят възможното за разпространението на едно добро дело, което съхранява уникална част от българското културно и историческо наследство, а именно- реставрацията на църквата в радомирското село Чуковец.'''
''' Църквата е едно истинско съкровище на българската възрожденска живопис. Стенописната украса на черквата е в два живописни слоя: първият нанесен през средновековието и вторият през Възраждането. Средновековни стенописи, с открояващо се по-добро качество на изпълнение, са разкрити единствено в апсидата, запазени са изображения на Великите църковни отци – Св. Йоан Златоуст и Св. Яков отдясно на прозорчето, и Св. Григорий и Св. Василий отляво; а над тях две доста поолющени сцени от страстите христови. Малък стенописен фрагмент от същата епоха се забелязва и в проскомидийната ниша. Стенописите са дело на рилската иконописна школа.'''
'''Средновековните стенописи, тези представители на българското монументално изобразително изкуство, днес се намират в лошо състояние, като се нуждаят от спешни консервационни и реставрационни дейности.'''
''' Местната власт прави всичко възможно, за да се извърши пълна реставрация на храма, като до момента са изградени нов покрив и навес на храма, като предстои и реставрация на стенописите и вътрешността на църквата.'''
'''Самата църква е датирана към XVI-XVII в.'''
'''Църквата е функционирала през целия период на многовековното си съществуване – възникнала и оцеляла през средновековието, като е разширена и преустроена през Възраждането.'''
'''Храмът е вписан в регистъра на паметниците на културата.'''
'''Гражданско сдружение „Епископ Йосип Щросмайер” изразява своята признателност и подкрепа към усилията, които полагат отец Александър Стоев, кметският наместник на с. Чуковец Георги Тренчев и на кмета на община „Радомир” Пламен Алексиев. За жалост има необходимост от помощта на още родолюбиви българи и организации, които да направят възможното, за да бъде изцяло реставриран този паметник на българската духовност и култура.От пролетта на 2013г-родолюбивият българин от с.Чуковец-инж.Сашо Въжаров започна ремонта на черквата.'''
== Обществени институции ==
Децата от селото са започнали да учат при поп Никола ,и поп Алексо и поп Ненко Лещарски през [[1829]] г. в килийно училище. По късно след [[1878]] г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През [[1927]] г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува "Васил Левски". През [[1933]] г. се основава и читалище под името "Христо Ботев". Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.
== Културни и природни забележителности ==
| 