Велбъждско деспотство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1100893
Ред 12:
 
== История ==
Велбъждското княжество или деспотство става независима [[територия]] след разпадането на [[Душанова империя|Душановата империя]], вероятно в края на [[1371]] или в началото на [[1372]] година, т.е. след [[Чирменска битка|Чирменската битка]] и смъртта на [[цар]] [[Стефан Урош]]. Около [[1373]] година деспотството приема [[васал]]но положение спрямо зараждащата се нова сила на [[Балкани]]те - [[Османска империя|Османската държава]]. Със смъртта на майката Теодора-Евдокия и брата Йоан Драгаш ([[1381]]), управлението преминава в Константин Драгаш, който управлява като самостоятелен владетел. На негово [[име]] [[град]]а е наречен от [[турци]]те чрез [[транскрипция]] на [[турски]] от [[български]] на наименованията ''Калосия, Баня, Константинова баня, Костендил,'' откъдето се е получило и идва днешното ''[[Кюстендил]]''. Османските завоеватели са имали практика да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел. След смъртта на Константин Драгаш през [[1395]] година, Велбъждското деспотство не престава да съществува - начело застава синът на Константин Драгаш - Яков, нокойто обаче приема исляма и името Якуб. (Същият избор прави и първородния син на цар Йоан Шишман - Александър, който под името Искендер получава управлението на една област в Мала Азия). историческитеИсторическите данни говорят, че последен владетел на земите на деспотството е [[Юсуф]] с [[християнство|християнско]] [[име]] Стефан, също [[деспот]] /вероятноспоред едни доведен син на Константин, илиспоред пъкдруги приел [[ислям]]а негов роден син, са [[християнство|християнско]]според [[име]]трети Стефан,- същонегов [[деспот]]внук и син на Яков/. Вероятно след [[битка при Ангора|поражението при Ангора]], освен останалите християнски държави и владения, така и Велбъждското деспотство се възстановява в старите си граници.
 
Участието на Юсуф във войната за наследството на [[Баязид I|Баязид]], на страната на [[Мехмед I|Мехмед]] срещу [[Муса Челеби|Муса]] осигурява в земите на княжеството спокойно съществуване след победата над брат му. През третото десетилетие на [[15 век]], вероятно [[1427]]-[[1428]] година /по други сведения [[есен]]та на [[1431]] година/ [[българи]]те от [[западни български земи|западните български земи]] се отбраняват срещу опита на [[Мурад II|новия султан]] да бъдат покорени независимите от [[османци]]те български земи /включващи и владенията на деспот [[Георги Бранкович]]/. По това време [[империя]]та започва отново да провежда експанзионистична [[политика]]. Османските войски предвождани от [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия]] [[Турхан паша]] превземат княжеската столица и сриват крепостните стени. Османците запазват административно територията на бившите княжески земи, като [[Кюстендилски санджак]] - един от най-големите и богати [[Санджак (административна единица)|санджаци]] в европейските владения на [[Османска империя|Османската империя]].