Вирна Лизи: Разлика между версии

 

 

Вирна Пиерализи е родена в италианския град [[Анкона]], но семейството й живее в близкия [[Йези]], където тя прекарва най-ранните години от своето детство. Впоследствие семейството се мести в [[Рим]], където филмовата звезда [[Джакомо Рондинела]], по онова време приятел на главата на семейството, Убалдо Пиерализи, забелязва Вирна, тогава четиринадесет годишна, и я иска за роля в предстоящия си филм. Първоначалното баща й не се съгласява, но скоро след това е убеден от Рондинела да даде своя консенсус. Така звездата на Вирна, вече Лизи, изгрява с филма "И Неапол пее". Годината е 1953-та. Вроденият талант и забележителната красота на новоизгрялата актриса биват моментално забелязани. Веднага следва главна роля в романтичната мелодрама "Неаполитанско писмо", отново с Рондинела, и снимки в още девет последователни филма, всички от които излизат на екран през 1954 г. и скоростно превръщат Вирна Лизи в кино звезда, независимо от нейната скромна възраст.

 

 

През 1956 г. Вирна Лизи изиграва първата си драматична роля, за която печели признание и от критиката, във филма "Жената на деня", на режисьора [[Франческо Мазели]]. Три години по-късно повтаря този успех с епичния "Катерина Сфорца", в който изпълнява заглавната роля. Изкусителният й външен вид и приликата й с [[Мерилин Монро]] обаче привличат все повече сценарий за блондинка-прелъстителка и покрай снимките в "Пет моряка за сто момичета" на [[Марио Матиоли]], "Най-късият ден" на [[Серджо Корбучи]] и "Казанова 70" на [[Марио Моничели]], Лизи печели слава и във [[Франция]] с филма "Черното лале" на Кристиан-Жак, в който си партнира с [[Ален Делон]]. Веднага след това бива поканена в [[Холивуд]], където подписва договор в компанията [[Парамаунт]]. Първата американска лента с Лизи е комедията "Как да убиете съпругата си" на [[Ричърд Куин]], в който неин партньор е [[Джак Лемън]]. Успехът е главозамайващ - филмът заема първото място в класацията за най-касовите хитове през кино сезона 1965-1966 в [[САЩ]]. Следват снимки в "Нападението на Куин Мери" на [[Джак Донъхи]], заедно с [[Франк Синатра]] и в "Две аса в ръкава" на [[Нормън Панама]]. Договорът на актрисата позволява паралелни снимки и в Италия - от този период с участието на Лизи се отличават филмите "Девственица за принца" на [[Паскуале Феста Кампаниле]], "Днес, утре, вдругиден" на [[Едуардо Де Филипо]] и "Дами и господа" на [[Пиетро Джерми]]. Последният печели наградата Гран При на филмовия фестивал в Кан през 1966 г. и е една от най-известните италиански комедии и до днес.