Хуанхъ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 87:
През 923 г. отчаяният [[Късна Ляо|ляоски]] генерал [[Дуан Нин]] отново пробива дигите, наводнявайки 2600 km<sup>2</sup> в неуспешен опит да защити столицата на Ляо от [[Късна Тан|Тан]]. Подобно предложение от [[Южен Сун|южносунския]] инженер Ли Чун (наводнения в долното течение на реката, за да се защитят централните равнини от [[кидани]]те) е отхвърлено през 1020 г.: [[Договор от Шанюан|договорът от Шанюан]] между двете държави изрично забранява на Сун да създава нови гранични ровове или да променя речните течения.<ref name="Sedtime">Elvin, Mark & Liu Cuirong<!--sic--> (eds.) ''Studies in Environment and History:'' ''[http://books.google.com/books?id=tAxmcRXKpaUC&pg=PA554 Sediments of Time: Environment and Society in Chinese History]'', pp. 554 ff. Cambridge Uni. Press, 1998. ISBN 0-521-56381-X. Accessed 15 Oct. 2011.</ref>
Независимо от това, пробиви в дигите се случват доста често: този край [[Херлун]] през 1034 г. разделя руслото на в три и многократно наводнява северните райони на [[Дежоу]] и [[Ляочен]].<ref name="Sedtime"/> Сун пет години напразно се опитва да възстанови предишния път на реката - династията използва над 35 000 работника, 100 000 войника, и 220 000 t дърво и бамбук в рамките на една година,<ref name="Sedtime"/> преди да се откаже от проекта през 1041 г. По-бавната река въпреки това предизвиква нов пробив край [[Шангу]], който през 1048 г. променя мястото на главното устие на север към Тиендзин,<ref name="Treg"/> а през 1194 г. благодарение на големите наноси блокира устието на река [[Хуайхъ]] и променя пътя й.<ref name="R. Grousset">Grousset, Rene. ''The Rise and Splendour of the Chinese Empire'', p. 303. University of California Press, 1959.<!--Although note material error in source's claim the river remained on only this path until 1853--><ref/>
Наводнението от 1344 г. връща Жълтата река на юг от Шандун. Династия Юан е към своя залез, а императорът използва многобройна работна ръка за изграждането на нови речни диги. Ужасните условия спомагат за последвалите бунтове, довели до издигането на власт на династията Мин.<ref name="Gascoigne"/> Курсът на реката се променя отново при наводнението от 1391 г., когато реката наводнява провинция Анхуей, от Кайфън да Фенян. Накрая пътят на реката е стабилизиран от евнуха [[Ли Цин]] по време на строителни проекти, последвали поредното голямо наводнение през 1494 г.<ref name="eunuch"/>
| |||