Хуанхъ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 89:
Независимо от това, пробиви в дигите се случват доста често: този край [[Херлун]] през 1034 г. разделя руслото на в три и многократно наводнява северните райони на [[Дежоу]] и [[Ляочен]].<ref name="Sedtime"/> Сун пет години напразно се опитва да възстанови предишния път на реката — династията използва над 35 000 работника, 100 000 войника, и 220 000 t дърво и бамбук в рамките на една година,<ref name="Sedtime"/> преди да се откаже от проекта през 1041 г. По-бавната река въпреки това предизвиква нов пробив край [[Шангу]], който през 1048 г. променя мястото на главното устие на север към Тиендзин,<ref name="Treg"/> а през 1194 г. благодарение на големите наноси блокира устието на река [[Хуайхъ]] и променя пътя и&#768;.<ref name="R. Grousset">Grousset, Rene. ''The Rise and Splendour of the Chinese Empire'', p. 303. University of California Press, 1959.<!--Although note material error in source's claim the river remained on only this path until 1853--></ref>
 
Наводнението от 1344 г. връща Жълтата река на юг от Шандун. Династия Юан е към своя залез, а императорът използва многобройна работна ръка за изграждането на нови речни диги. Ужасните условия спомагат за последвалите бунтове, довели до издигането на власт на династията Мин.<ref name="Gascoigne"/> Курсът на реката се променя отново при наводнението от 1391 г., когато реката наводнява провинция Анхуей, от Кайфън да Фенян. Накрая пътят на реката е стабилизиран от евнуха [[Ли Цин]] по време на строителни проекти, последвали поредното голямо наводнение през 1494 г.<refrefname="eunuch">Tsai, Shih-Shan Henry. SUNY Series in Chinese Local Studies: The Eunuchs in the Ming Dynasty. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874,</ref>
 
През 16 век реката причинява много нови наводнения, като например тези през 1526, 1534, 1558 и 1587 г. Всяко от тях променя долното течение на реката.<ref name="eunuch"/>
 
Наводнението от 1642 г. е с изкуствен произход, като е причинено от опита на [[Мин|минския]] управител на Кайфън да използва реката за унищожаване на селския бунт на [[Ли Жичен]], чиито войски обсаждат града от шест месеца.<ref>Lorge, Peter Allan. ''[http://books.google.co.uk/books?id=SE2Gw8rjuXQC&pg=PA147 War, Politics and Society in Early Modern China, 900–1795]'', p. 147. Routledge, 2005. ISBN 978-0-415-31691-0.</ref> Управителят заповядва на хората си да пробият дигите в опит да наводнят бунтовниците, но вместо това унищожава града си: за наводнението и последвалите глад и чума се смята че са погубили 300 000 души от предишното градско население от 378 000 жители.<ref>Xu Xin.<!--This order--> ''[http://books.google.com.hk/books?id=GAAWkYBNu5sC&pg=PA47 The Jews of Kaifeng, China: History, Culture, and Religion]'', p. 47. Ktav Publishing Inc, 2003. ISBN 978-0-88125-791-5.</ref> Проспериращият град е изоставен чак до възстановяването му при император [[Канси]] от династията [[Цин]].
 
== В културата ==