Мехмед Кьорходжа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
'''Мехмед Кьорходжа''' е [[Родопи|родопски]] [[помак]], [[войвода]]-управник на Ахъчелебийска околия (Смолянско), управлявал мирно областта в периода 1750 - 1779 година. Същият е един от наследниците на [[Исеин бей]] - владетелят на планината „Кесариица“ в [[Родопи]]те, който през 1727 година се заселва от град [[Гюмюрджина]] в поселището „[[Чепеларе]]“, в планината за постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица - помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца - Исмаил и Мехмед.
В началото на 1729 година тринадесет души от съседното село [[Забърдо]] закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с ''владало'' (тапия), издадено от
[[Исеин бей]], който приел доведените две деца като свои, ги изпратил да учат в град [[Пловдив]], в прочутото духовно училище „Имаретджамия“. След няколкогодишно учение Исмаил и Мехмед се завърнали със звание ходжи, като към имената им местните хора прикачили и по едно прозвище. Исмаил, който още от дете бил малко прегърбен, нарекли „Камбурходжа“, а Мехмед, на който едното око, още като дете било повредено от сипка (едра шарка), нарекли Кьорходжа. Преди смъртта си Исеин бей осиновил Мехмед с пълни права на наследник, а на Исмаил дал само няколко големи къса земя в „Камбурската махала“ и околностите ѝ. Освен това Исеин бей подарил на 3 [[Забърдо|забърдски]] семейства - роднини на жена му - места за къщи и градини в същата махала. Исмаил Камбурходжа бил назначен с берат за наследствен имам на чепеларските мюсюлмани, а Мехмед Кьорходжа, след осиновяването му, се прочул навсякъде в [[Родопи|Средна Родопа]], защото бил много учен и умен, при това наследил и и големи богатства, състоящи се от хиляди овце, планини и други недвижими имоти в град [[Гюмюрджина]]. Малко по-късно Мехмед Кьорходжа се удостоил с доверието и високата чест да бъде избран за [[войвода]] - управник на [[Област Смолян|Ахъчелебийската околия]], а това не станало по благоволение или по натиск от големци-управници, а по волята на самото местно население на Ахъчелебийската околия. Този избор е бил одобрен и потвърден от висшите турски управници от [[Цариград]] през 1750 година, като след това той и семейството му се преселват в околийското управително седалище на [[Смолян]] - село [[Райково]] и се настаняват да живеят в горната му махала.
| |||