Уикипедия

Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам още една дублираща карта
→‎Преговори след първото примирие: без елементи на разсъждение
Ред 7:
 
=== Преговори след първото примирие ===
 
 
[[Файл:St james palace.jpg|дясно|мини|250п|Дворецът „Сейнт Джеймс“ в днешно време (главен вход)]]
[[Файл:First Balkan war - London Treaty negotiations 1912-13.jpg|дясно|мини|250п|Предложения на Турция за автономни Македония и Албания от 15.12.1912, отстояваната от България граница по линията Мидия-[[Родосто]], в краен случай по линията Мидия-[[Сарос]] и наложената от Великите сили граница по линията [[Мидия - Енос]]]]
 
В първия период на бойните действия за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912) [[Балкански съюз|съюзническите армии]] завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости [[Обсада на Одрин (1912-1913)|Одрин]], [[Обсада на Шкодра|Шкодра]] и [[Обсада на Янина|Янина]]. Неуспехът на българите в [[Чаталджанска операция|първата битка при Чаталджа]] (4-5 ноември) води до [[пат|патова ситуация]] на фронта.<ref>Hall, R. ''The Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War'', Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 44</ref> На 20 ноември е сключено примирие. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 455</ref>▼
 
Мирната конференция е открита в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца „Сейнт Джеймс“]] в [[Лондон]] на 3 декември. Участие в нея взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в [[Епир]] и [[Егейско море]].<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 452-455</ref> Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на [[Мраморно море]], което ще подсигури контрола и&#768; върху [[Дарданели]]те и [[Босфор]]а.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 457</ref> Второто (взето на 8 декември) е за създаване на [[Албания|албанска държава]]. <br />▼
 
▲В първия период на бойните действия за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912) [[Балкански съюз|съюзническите армии]] завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости [[Обсада на Одрин (1912-1913)|Одрин]], [[Обсада на Шкодра|Шкодра]] и [[Обсада на Янина|Янина]]. Неуспехът Поражението на българите в [[Чаталджанска операция|първата битка при Чаталджа]] (4-5 ноември) води до [[пат|патова ситуация]] на фронта.<ref>Hall, R. ''The Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War'', Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 44</ref> На 20 ноември е сключено примирие. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 455</ref>
На 15 декември Решид паша предлага<ref name="giza34">Гиза, [http://www.promacedonia.org/ag/ag_3_4.html 3.4. Лондонската конференция]</ref> създаване на автономни области [[Македония]] и Албания под сюзеренитета на султана и допуска присъединване на [[Беломорие]]то към България с териториата му между [[Кавала]] и [[Дедеагач]]<ref>[http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_2_3.html Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Глава втора.]</ref>, като останалата част от Одрински вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, но българското правителство пропуска стратегическата възможност, да има автономна Македония, по подобие на бившата "[[Източна Румелия]]", и да се договори с турците за [[Беломорска Тракия]] и [[Странджа]]. Фердинанд настоява за държавна граница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] с остров [[Самотраки]] (в кран случай линията Мидия - о. [[Сарос]], която е границата на компактно заселените с българи земи в Тракия)<ref>[http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_3_3.html Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Глава трета. Политическата стойност на победоносното оръжие]</ref> и вярва, че цяла [[Македония]] със [[Солун]] ще е негова. Тези стремежи на българската дипломация, (макар, че дори при катастрофалния [[Ньойски договор]] българска граница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] е твърдо подкрепена от САЩ)<ref>[http://duma.bg/node/1310 Тодор Коруев, Драмите на България и Великите сили, ДУМА, 3. Юли 2010, брой 150]</ref> срещат съпротивата на Великите сили и особено на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на [[Цариград]], който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. В крайна сметка турският план е отхвърлен от съюзниците, под силното давление на Силите България отстъпва малко се и съгласява да получи заедно със съюзниците си всички територии на запад от [[Линия Мидия-Енос|линията Мидия – Енос]].<ref>Стр. Димитров, стр. 335-337</ref>, евентуално с корекция втората й точка (при Бяло море) да е някъде между Енос и о. [[Сарос]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_3_3.html Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Глава трета. Политическата стойност на победоносното оръжие]</ref> Под натиск от [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] Сърбия е принудена да се откаже от излаз на [[Адриатическо море]], а Гърция – от аспирациите си към [[Вльора]]. В замяна на това на Белград са обещани икономически компенсации (безмитен транспорт и железница през Северна Албания), а на Атина – благоприятно решение за принадлежността на [[Крит]] и егейските острови (без [[Додеканези]]те).<ref>Stickney, ''Southern Albania, 1912-1923'', Stanford University Press, ISBN 080476171X, стр. 23-25</ref><ref name="strdim335">Димитров, Стр.; Манчев, Кр. ''История на Балканските народи'', том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 335-337</ref>
 
▲Мирната конференция е открита в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца „Сейнт Джеймс“]] в [[Лондон]] на 3 декември. Участие в нея взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в [[Епир]] и [[Егейско море]].<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 452-455</ref> Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на [[Мраморно море]], което ще подсигури контрола и&#768; върху [[Дарданели]]те и [[Босфор]]а.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 457</ref> Второто (взето на 8 декември) е за създаване на [[Албания|албанска държава]]. Под натиск от [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] Сърбия е принудена да се откаже от излаз на [[Адриатическо море]], а Гърция – от аспирациите си към [[Вльора]]. В замяна на това на Белград са обещани икономически компенсации (безмитен транспорт и железница през Северна Албания), а на Атина – благоприятно решение за принадлежността на [[Крит]] и егейските острови (без [[Додеканези]]те).<brref>Stickney, ''Southern Albania, 1912-1923'', Stanford University Press, ISBN 080476171X, стр. 23-25</ref><ref name="strdim335">Димитров, Стр.; Манчев, Кр. ''История на Балканските народи'', том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 335-337</ref>
Преговорите между османската делегация (ръководена от министъра на търговията Мустафа Решид паша) и балканските съюзници ([[Стоян Данев]] от българска страна, [[Стоян Новакович]] от сръбска, Лазар Миюшкович от черногорска, [[Елевтериос Венизелос]] от гръцка) се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на [[Одринска Тракия]].
 
Преговорите между османската делегация (ръководена от министъра на търговията Мустафа Решид паша) и балканските съюзници ([[Стоян Данев]] от българска страна, [[Стоян Новакович]] от сръбска, Лазар Миюшкович от черногорска, [[Елевтериос Венизелос]] от гръцка) се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на [[Одринска Тракия]]. На 15 декември Решид паша предлага Одринският вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, а на Албания и Македония да бъде предоставена [[автономия]] под суверенитета на султана.<ref name="strdim335"/> Съюзниците отхвърлят това предложение и приканват османците да се откажат от всякакви претенции за земите западно от линията [[Мидия]]—[[Енос]] и от островите. На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия в Цариград подават колективна нота до османското правителство, с която го приканват да отстъпи Одрин на България и да предостави егейските острови на разпореждане на Великите сили. Правителството на Кямил паша взема решение да се подчини на нотата, но ден по-късно (10 януари) е свалено в резултат на държавен преврат, извършен от [[младотурци|младотурските]] дейци [[Енвер бей]] и [[Талаат бей]]. Новото османско правителство начело с [[Махмуд Шевкет паша]] протака отговора си на условията за мир и на 16 януари съюзниците прекъсват мирните преговори.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 458-460</ref>
 
=== Преговори след второто примирие ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лондонски_мирен_договор_(1913)“.