Юрдан Иванов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
 
== Биография ==
Той е роден през [[1862]] година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], учи в родния си град. Работи като писар в търговската фирма „Братя Факарови“. В края на 1876 година започва работа в кантората им в [[Солун]]. От януари 1880 година се премества в столицата на новоосвободена България [[София]], където работи като писар в кметствотоСофийското губернаторство, а по-късно е чиновник в [[Министерство на вътрешните работи|Министерството на вътрешните работи]], [[Министерство на финансите|Министерството на финансите]] (1884 - 1906) и [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (1906 - 1907). От 1894 до 1895 година учи търговско право в Софийския университет.
 
Иванов публикува множество статии, главно по финансови и икономически въпроси. В 1885 година участва в първия социалистически кръжок на [[Димитър Благоев]]. През 1891-1892 година издава основния си труд „Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)“, първи том от разширен вариант на който е издаден през 1893 година. В 1893 - 1894 година издава седмичника „[[Югозападна България (вестник)|Югозападна България]]“. В 1894 година е сред организаторите на първия събор на българските журналисти. В 1895 година е член основател на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]]. Иванов е първият биограф на [[Трайко Китанчев]]. В 1898 година става дописен член, а през 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В 1902 година излиза книгата му „Българските ценни книжа“ (на френски език). В 1905 година публикува в [[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина|Сборника за народни умотворения, наука и книжнина]], книга ХХІ „Документи по нашето възраждане“, в които има 163 писма от и до видни български възрожденци.