Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

православна българска църква в Истанбул
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ToKo (беседа | приноси)
Редакция без резюме
(Няма разлика)

Версия от 13:45, 9 октомври 2006

Желязната църква е по-известното название на православната българска базилика Свети Стефан в Истанбул. Това е единствения запазена до сега железен православен храм – трикуполен, с кръстообразна форма, който привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.

Храмът е дело на българската колония в столицата на тогавашната Османска империя, наброяваща около 50 хиляди души.

Построяването на църквата се предшества от дарението на влиятелния българин княз Александър Богориди, който през 1849 г. подарява за черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в квартала Фенер на самия бряг на Златния рог, наблизо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на дървената къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прерасва в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на Св. Стефан.

През 1850 г. каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, и станала по-късно седалище на Българската екзархия. Самата екзархия е създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. и продължава да функционира в Истанбул и след Освобождението.

На 25 юни 1890 г. с височайши ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква, а основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Поради особености на мястото архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, които биват изработвени във Виенската фирма на Рудолф фон Вагнер. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Изработката на иконостаса е направена от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославл. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан" е извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично (8 септември 1898 г.). От старата Дървена църква е съхранен само напредстолният камък от олтара й, като скромен паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.