Свети Димитър (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м | карта = България Пловдив
добавка
Ред 67:
Иконата на св. [[Антоний Велики]] (1855) е рисувана в Русия и дарена на църквата от търговеца Антоний П. Комизопулос.
 
Двете рамки на иконите "Рождество на св. Йоан" (1852) и "Св. Димитър" (2007) са вс дървена резба, изящновероятно разработенаизпълнена вок. отделните1865 мотивиг. Тезиот рамкимайсторите или[[Димитър саСтанишев останали(резбар)|Димитър]] оти старата[[Антон черкваСтанишев]]и.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, вА.]] коятоБългарски вероятновъзрожденски ималомайстори: дървениживописци, иконостасрезбари, илистроители. саС., били1965, подарени ведно с193, иконите195.</ref> На височина те достигат 3,5 метра. Поставките в основата наподобяват митологично животно с дълги пръсти, подобни на човешки, и с широки нокти. Те са като подпора на горната плоскост, на която е поставена иконата.
 
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата - меч. Красиви са и иконите "Св. Харалампий", цялата в сребърна обковка, "Св. Мина" (1814) и "Св. Атанасий" (1831).<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>