Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

м
редакция без резюме
(добавка)
м
Иконата на св. [[Антоний Велики]] (1855) е рисувана в Русия и дарена на църквата от търговеца Антоний П. Комизопулос.
 
Двете рамки на иконите "Рождество на св. Йоан" (1852) и "Св. Димитър" (2007) са с дървена резба, вероятно изпълнена ок. 1865 г. от майсторите [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър]] и [[Антон Станишев]]и.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 193, 195.</ref> На височина те достигат 3,5 метра. Поставките в основата наподобяват митологично животно с дълги пръсти, подобни на човешки, и с широки нокти. Те са като подпора на горната плоскост, на която е поставена иконата.
 
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата - меч. Красиви са и иконите "Св. Харалампий", цялата в сребърна обковка, "Св. Мина" (1814) и "Св. Атанасий" (1831).<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>