Деций Траян: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 46:
==Нашествието на готите==
{{основна|Готска война (250-251)}}
[[File:Aureus-Trajan Decius-RIC 0029a.jpg|мини|ляво|300п|[[Ауреус]] на имп. Деций Траян]]
[[Готи]]те са германско племе, произхождащо от [[Прибалтика]] и [[Скандинавия]]. През II-III век сл.Хр. те мигрират към северозападното Черноморие, достигат до делтата на Дунав и стават съсед на Римската империя. По това време римляните все още знаят много малко за тях.
Line 52 ⟶ 53:
През същата година при Берое, около дн. [[Стара Загора]], римляните са изненадани неподготвени от значителна готска войска и са принудени да се оттеглят победени. С това пътят пред нашествениците е открит. Готите, водени от [[Книва]], се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град [[Филипопол]] (дн. [[Пловдив]]), е обсаден и превзет, може би благодарение на предателството на градоначалника [[Приск (узурпатор)|Приск]], който с подкрепата на варварите се обявява за император. Филипопол е унищожен с около 100 хил. души в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.
[[File:Traianus Decius Antoninianus 250
Докато готите подлагат Тракия на разграбване, в Рим сенаторът [[Юлий Валент Лициниан|Лициниан]] прави опит за преврат, но не среща подкрепа и е убит няколко дни по-късно. В началото на 251 г. узурпаторът Приск също е убит. През това време Деций събира останалите войски, за да пресече изтеглянето на готите на север към Дунав.
===[[Битка при Абритус|Битката при Абритус (251 г.)]]===
Решаващата среща между римляните и готите се състои край [[Абритус]], дн. [[Разград]], на [[1 юли]] [[251]] г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги подмамват към непроходимите [[блато|блата]], недалеч от града. Там римските легиони затъват в [[кал]]та, придвижването им е затруднено и те се оказват заобиколени и обстрелвани от готската армия. В последвалото свирепо клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава, че синът му е убит от вражеска стрела, той заявява, че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за древноримска доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.
До края на сражението повечето от римляните, включително император Траян Деций и синът му [[Херений Етруск]], загиват. Смята се, че императорът намира смъртта си вероятно удавен в блато. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.
[[File:GothicInvasions250-251-en.svg|мини|ляво|345п|Посока на готското нашествие на Балканите (250-1 г.)]]
[[Битка при Абритус|Битката при Абритус]] е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието, което води до колапс на държавата.
| |||