Плавателен мехур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 31 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q206732.
м Печатни грешки и др.
Ред 1:
[[Image:Swim bladder.jpg|thumb|333px|Плавателен мехур на [[червеноперка]]]]
'''Плавателният мехур''' е [[орган]] при [[костни риби|костните риби]], изпълнен с [[газ]], който допринася за способността на [[риба]]та, да контролира своята [[плаваемост]] и по този начин да остава при дадена дълбочина на водата, без да се налага да губи енергия в плуване.<ref name="Orr">{{cite encyclopedia | title =Fish | encyclopedia =Microsoft Encarta Encyclopedia Deluxe 1999 | publisher =Microsoft | year =1999}}</ref> Плавателният мехур също се използва и като стабилизатор, тъй като в изправено положение центърът на тежестта на рибата е под центъра на обема и&#768;, което се дължиблагодарение на гръбната позиция на плавателния мехур. Друга функция на плавателния мехур е използването му като резонираща камера за произвеждане или получаване на звук.
 
Плавателният мехур е еволюционно, предхождащпредхожда белите дробове, и самият [[Чарлз Дарвин]] отбелязва това, прив труда си „[[Произход на видовете]]“.
 
== Структура и функция ==
Плавателният мехур обикновено се състои от две изпълнени с газ мехурчета, разположени в гръбната част на рибата,. въпреки че вВ няколко примитивни видове, има само един сак. ТойМехурът има гъвкави стени, които се свиват или разширяват според налягането на околната среда. Стените на мехура съдържат много малко [[кръвоносни съдове]], облицованипокрити с [[гуанин]]ови кристали, които ги правят непропускливи на газове. Чрез регулиране на налягането на газа, с помощта на [[газова жлеза]], рибата може да увеличи и намали своята плаваемост и да се издигне и спусне в широк дълбочинен диапазон. Поради гръбната си позиция, плавателният мехур дава на рибата и странична стабилност.
 
При физостомните мехури имасъществува връзката между плавателния мехур и червата, - пневматичен канал, позволяващ на рибитерибата да пълни плавателния мехур като „гълта“ въздух и го „напомпва“ плавателния мехур. Излишният газ може да бъде отстранен по обратния начин.
 
ВПри физоклистите риби връзкавръзката с храносмилателния тракт е загубена. В ранните етапи от живота си рибата трябва да се издигне до повърхността, за да пълни своя плавателен мехур. В по-късните етапи връзката изчезва и газовата жлеза трябва да въвежда газ (обикновено кислород) в мехура, за да увеличи обема му и по този начин да се повиши плаваемостта. С цел въвеждането на газ в мехура, газовата жлеза изхвърля [[млечна киселина]] и произвежда [[въглероден диоксид]]. Произтичащата от това [[киселинност]] кара [[хемоглобин]]а от [[кръв]]та да загуби своя [[кислород]] (Root ефект), който след това [[дифузия|дифундира]] отчасти в плавателния мехур. Кръвта се връщащавръща обратно към тялото като минава първо през Rete mirabile, където почти целияцелият излишен въглероден диоксид и кислород, произведен в газовата жлеза, навлизат обратно в [[артерии]]те, които доставят газа на жлезажлезата. Така може да се получи много високо налягане на газа, което да осигури навлизането на газ в плавателните мехури дори на дълбоководните риби като змиорка, където се изисква налягане наот стотици барове.<ref name=Pelster2001>{{cite journal |author=Pelster B |title=The generation of hyperbaric oxygen tensions in fish |journal=News Physiol. Sci. |volume=16 |issue= 6|pages=287–91 |year=2001 |month=December |pmid=11719607 |doi= |url=http://physiologyonline.physiology.org/content/16/6/287.long}}</ref> При други видове, в подобна структура, известенизвестна като овален прозорец, мехурамехурът е в контакт с кръвта и кислородът може да дифундира обратно.<ref name="biolbull.org">http://www.biolbull.org/cgi/content/abstract/161/3/440</ref>
 
Отношението на газове в плавателния мехур варира. ВПри плитководниплитководните риби, съотношението е подобно на това нав [[атмосфера]]та, а дълбоководните риби имат по-висок процент кислород. Например, при змиорка ''[[Synaphobranchus]]'', се наблюдава 75,1% кислород, 20,5% [[азот]], 3,1% въглероден двуокис, и 0,4% [[аргон]] в плавателния мехур.
 
Физоклистите мехури имат един важен недостатък: те не позволяват бързо издигане, тъй като мехурът може да се спука. Физостомните риби могат да „оригват“изкарват газа през устата, макар и това да усложнява процеса на повторно потапяне.
 
ВПри някои риби, основно сладководни видове, например шаран, сом и други сладководни видове, плавателният мехур е свързан с лабиринта на вътрешното ухо, чрез Вебериански[[вебериански апарат,|веберианския апарат апарат]] (костна структура, получена от прешлените, която осигурява точно чувство за водното налягане (- и по този начин на дълбочина), и подобрява слуха).<ref name="biolbull.org"/>
 
== Източници ==