Разлика между версии на „Северно сияние“

редакция без резюме
м (Reverted 1 edit by 77.85.172.251 (talk) identified as vandalism to last revision by Syum90. (TW))
{{към пояснение|Сияние|Сияние}}
[[File:Aurora Borealis and Australis Poster.jpg|thumb|400px|Полярни сияния]]
[[Картинка:AuroraB.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
 
[[Картинка:Polarlicht.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
'''Полярното сияние''' е оптично явление, наблюдавано в небето над полярните райони на [[Земя]]та, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с [[магнитосфера]]та. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
 
Споменавания за полярното сияние могат да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис ([[САЩ]]) и Х. Фриц ([[Австрия]]) за Северното полукълбо, а през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън ([[Нова Зеландия]]) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на това природно явление започват в края на IX век в [[Норвегия]]. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозелен) – 0,558 μm.
 
През 1896 година Кристияннорвежкият Бъркландфизик [[Кристиан Биркеланд]] изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. БъркландБиркеланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони ([[слънчев вятър|слънчевия вятър]]). Той е автор на множество теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.
 
Карл Штьормер (1874-1957) продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. Той определя височината на полярните сияния, като сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.
 
{{multiple image
| align = center
| direction = horizontal
| image1 = Aurora Australis.ogv
| width1 = 300
| alt1 =
| caption1 = Video of the aurora australis taken by the crew of Expedition 28 on board the International Space Station, its sequence of shots was taken 17 September 2011 from 17:22:27 to 17:45:12 GMT, on an ascending pass from south of Madagascar to just north of Australia over the Indian Ocean
| image2 = Aurora Australis over Indian Ocean.ogv
| width2 = 300
| alt2 =
| caption2 = Video of the aurora australis taken by the crew of Expedition 28 on board the International Space Station, its sequence of shots was taken 7 September 2011 from 17:38:03 to 17:49:15 GMT, from the French Southern and Antarctic Lands in the South Indian Ocean to southern Australia
| image3 = Aurora Australis south of Australia.ogv
| width3 = 300
| alt3 =
| caption3 = Video of the aurora australis taken by the crew of Expedition 28 on board the International Space Station, its sequence of shots was taken 11 September 2011 from 13:45:06 to 14:01:51 GMT, from a descending pass near eastern Australia, rounding about to an ascending pass to the east of New Zealand
}}
{{multiple image
| direction = vertical
| width = 300
| footer = 11. These National Oceanic and Atmospheric Administration maps of North America and Eurasia show the local midnight equatorward boundary of the aurora at different levels of geomagnetic activity; a Kp=3 corresponds to low levels of geomagnetic activity, while Kp=9 represents high levels
| image1 = Aurora Kp Map North America.gif
| alt1 = Kp map of North America
| caption1 = North America
| image2 = Aurora Kp Map Eurasia.gif
| alt2 = Kp map of Eurasia
| caption2 = Eurasia
}}
 
 
Небесното явление полярно сияние протича в земната атмосфера (основно в долната част на йоносферата), а причина за появата му е Слънцето. Затова неговото изучаване е свързано първо с определяне свойствата и характеристиките на земната атмосфера и земното магнитно поле и второ с проучване характера на слънчевата дейност.
 
== Описание на явлението ==
[[Картинка:AuroraB.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
[[Картинка:Polarlicht.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
{{авторски права}}
Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на [[Земя]]та. Магнитното поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.