Полярно сияние: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 65:
[[Картинка:Polarlicht.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
{{авторски права}}
Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на [[Земя]]та. Магнитното поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.
 
Полярните сияния възникват по продължение на овални зони, разположени на 23 градуса от геомагнитните полюси. Този обсег е известен като овала на полярното сияние. Поясът е по-широк от нощната страна на Земята, отколкото от дневната. Ширината на пояса от Овала на Северното сияние през нощта достига до 600 км. Важно е, че този красив спектакъл не е само за [[ескимоси]]те и лапландците. Той изненадва и хората в по-малките ширини. Известен е само един случай, когато полярното сияние е било наблюдавано на [[екватор]]а. Дори на ширината на [[Москва]] (55.75 градуса с.г.ш.) полярните сияния се наблюдават веднъж на 10-15 години.
Ред 89:
# Спектралният анализ на светенето на атмосферата показва, че основният цвят на полярните сияния (жълтозеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 μm. На интензивното червено светене в спектъра на полярното сияние съответстват дължини на вълните 0,6300 μm и 0,6363 μm. Тези лъчения принадлежат на атомите на [[кислород]]а, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на [[азот]]а. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.
 
[[Категория:АстрономияПриродни явления]]
[[Категория:Планетология]]
[[Категория:Астрономия]]
 
{{Link FA|ro}}
 
[[Категория:Астрономия]]
{{Link GA|fy}}
{{Link GA|ja}}