Разлика между версии на „Северно сияние“

редакция без резюме
# Средният брой на полярните сияния се увеличава в годините на максимум на слънчевата активност, т.е. тогава, когато на Слънцето нараства количеството на петната, протуберансите и другите прояви на активност. Доста често полярните сияния и магнитните бури се наблюдават около едно денонощие след преминаването на големи петна през централния меридиан на [[Слънце]]то. Някои сияния се повтарят с интервал 27 дни, съответстващ на периода на въртене на Слънцето около оста му. В епохи на повишена слънчева активност полярни сияния могат да се наблюдават също така вЗависимост "Слънчева активност-Полярни сияния" сравнително малки ширини - [[Франция]], [[Украйна]], [[Индия]]. Средният период на слънчевата активност е 11 години и честотата на наблюдаваните полярни сияния определено следва кривата на тази активност.
# Като се наблюдават едновременно едни и същи полярни сияния от две различни места на земното кълбо, отдалечени едно от друго на десетки и стотици километри, може да се определи тяхната височина. По такъв начин било установено например, че при сияния, имащи форма на спокойни дъги, светенето на атмосферата става на височина 90-150 km. При сияния с форма на лъчи светенето на атмосферата е на височина 200-300 km. Норвежкият учен Штьормер (1874-1957) е установил, че светенето на атмосферата може да става дори на височина 800-1000 km.
# Спектралният анализ на светенето на атмосферата показва, че основният цвят на полярните сияния (жълтозеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 μm. На интензивното червено светене в спектъра на полярното сияние съответстват дължини на вълните 0,6300 μm и 0,6363 μm. Тези лъчения принадлежат на атомите на [[кислород]]а, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на [[азот]]а. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.и това е от мен
 
[[Категория:Природни явления]]
Анонимен потребител