Деций Траян: Разлика между версии

По-късно същата година при Берое, около дн. [[Стара Загора]], римляните са изненадани неподготвени от основната готска войска и биват принудени да се оттеглят победени. С това пътят пред нашествениците е открит. Готите, водени от [[Книва]], се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град [[Филипопол]] (дн. [[Пловдив]]), е обсаден и превзет, може би благодарение на предателството на градоначалника [[Приск (узурпатор)|Приск]], който с подкрепата на варварите се обявява за император след това. Филипопол е унищожен с около 100 хил. души в него, вероятно по-голямапотърсили частубежище отзад населениетокрепостните наму околносттастени.

Докато готите подлагат Тракия на разграбване, в Рим сенаторът [[Юлий Валент Лициниан|Лициниан]], вероятно подмамен от слухове за гибелта на императора, прави опит за преврат, но не среща подкрепа и е убит няколко дни по-късно. В началото на 251 г. узурпаторът Приск е изоставен от варварите и също е убит. През това време Деций събира останалите войски, за да пресече изтеглянето на готите на север към Дунав.

Решаващата среща между римляните и готите се състои край [[Абритус]], дн. [[Разград]], на [[1 юли]] [[251]] г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги подмамват към непроходимите [[блато|блата]], недалеч от града. Там римските легиони затъват в [[кал]]та, придвижването им е затруднено и те се оказват заобиколени и обстрелваниатакувани от готската армия. В последвалото свирепо клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава, че синът му е убит от вражеска стрела, той заявява, че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за древноримска доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.