Отваря главното меню

Промени

[[Картинка:E-dvoyno-sozopol.jpg|мини|дясно|Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо [[голям юс]] поради графичната прилика с [[ъ]]. (Погрешна е и употребата на [[малък юс]] вместо [[а]], както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)]]
[[Картинка:BG-road-sign-mistake.jpg|мини|дясно|Свръхякащ пътен знак]]
От началото на [[20 век]] отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици - [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] годинa това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи.
 
През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише: