Британско-съветска окупация на Иран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
 
==Военните действия==
Кралските военноморски сили и Кралският австралийски флот атакуват Иран от Персийския залив - по земя и въздух. Междувременно Червената армия нахлува от север на иранска територия през [[Закавказие]]то с 44-та ,47-ма и 53-та армия под командването на [[Дмитрий Козлов]], завземайки северните провинции на Иран. Военновъздушни сили и военноморски части на Червената армия също участвали в операцията. В отговор на нападението, Иран мобилизира 9 девизиидивизии, като на 25 август контраатакува британските сили. Контраатаката е неуспешна, както и цялата кампания в отговор на нарушения суверенитет на страната. Иранската съпротива е смазана и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.
 
Окупацията започва на 25 август с изненадваща атака на британците на пристанището в [[Абадан]], като иранските кораби бързо били унищожени или пленени. Пристанищните петролни инсталации били превзети от два индийски батальона. След тази първа инвазия, Кралските военновъздушни сили атакували иранските летища и комуникационни центрове в района. Осем британски и индийски батальона под командването на генерал-майор Уилям Слим напреднали от [[Ханакин]] към [[Керманшах]] и [[Хамадан]]. Същевременно Съветският съюз нахлул от север на иранска територия и войската му напреднала към град [[Маку]], който бил бомбандиран многократно преди това. На иранския каспийски бряг е извършен съветски десант с разтоварване на съветска военна техника и боеприпаси, а при десанта е открит [[приятелски огън]]. В каспийско море са потопени два ирански кораба, а четири други повредени.