Разлика между версии на „Арабско-израелска война (1948)“

=== История ===
 
1. По време на Първата Световнасветовна война , съюзническите сили дават на арабските лидери гаранции за независимост, както и за военна помощ, катосрещу арабитеарабска саподкрепа тези, които са подкрепяни отза Антантата срещу Османската империя . В същото време, Великобритания приема Декларацията наот Балфур , която предвижда създаването на "еврейски национален дом в Палестина.". Арабските лидери виждат в данните от декларацията нарушаване на нейнитедадените им гаранции. След войната Обединеното кралство получава от Обществото на народите мандат за Палестина.
 
2. През 1936 - 391939 годиниг. в Палестина има голямо въстание на арабското население ,с огромен брой недоволни, еврейска имиграция в страната и икономически проблеми. През 1939 г., в резултат на този бунт, правителството на Обединеното кралство има идея за създаване на т.ннар. Бяла книга , която предвижда рязко намаляване на еврейската имиграция към Палестина и създаванетосъздаване на независима палестинска държава в рамките на пет години. Въпреки това, след Втората Световна война, Великобритания прехвърля палестинския въпрос към ООН .
 
3. В навечерието на разглеждането на резолюциите на ООН за палестинския въпрос, част от еврейската общност се среща с ръководството на Лигата на арабските държави, в опит да се намери компромис по отношение на разделянето на сфери на влияние в Палестина. Този опит е посрещнат с неуспех. Генералният секретар на Арабската лига Азам Паша, намеква на еврейските пратеници, че мирътразделянето нямана Палестинаняма да бъдедоведе разделянетодо на Палестинамир, както и че правото им да са част от територията на Палестина ще трябва да бъде защитавано с оръжие. През октомври 1947 г., той заявява:
 
4. ... Това ще бъде война на изтребление, мълния, кланетоклане, което ще се помни, както и клането на монголите и кръстоносните походи.
5. Според резолюция номер 181№181 на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. относно разделянето на Британската колония на Палестина, на нейна територия, трябва да се създадат две независими държави - еврейска и арабска държава, както и по-голям Ерусалим - територия, контролирана от ООН. Всяка държава трябва да се състои от три области, съседни помежду си.
 
== Сили от двете страни ==
Втората фаза на войната започва след изтичането на британския мандат. В тази връзка, на 14 май 1948 г. е провъзгласена независимостта на държавата Израел и на 15 май 1948 г. експедиционни войски на пет арабски държави влизат в бившия британски мандат на Палестина. Въвеждането на арабските редовни войски е направено, за да унищожи новата еврейска държава, в съответствие с декларацията на арабските страни по време на инвазията, за защита на арабското население в Палестина и създаване на единна държавна формация, "където всички граждани са равни пред закона".
 
== ПартиитеСтраните отв конфликта ==
В Декларацията за независимост на Израел се казва:
 
[...] 29 Ноември, 1947 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации се приема резолюция за създаването на еврейска държава в Ерец Израел.
 
[...] ЕврейскияЕврейският народ, като всяка друга нация, иматима естественото право да бъдатбъде независиминезависим в собствената си суверенна държава.
 
[...] Държавата Израел ще бъде отворена за репатриране и събиране на разпръснатите евреи; тя ще положи всички усилия, за да се развива страната в полза на всички нейни жители. Тя ще се основава на принципите на свободата, справедливостта и мира, в съответствие с идеалите на еврейските пророци. Тя ще осигури пълно равенствосоциално наи социалнитеполитическо иравенство на политическисвоите граждани, без разлика от религия, раса или пол. Тя ще гарантира свободата на религията и съвестта, правото да се използва роднияродният език, правото на образование и култура. Тя ще защитава свещените места на всички религии и ще бъде вярна на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.
 
Държавата Израел е готова да сътрудничи с властите и представителите на Организацията на обединените нации за прилагане на резолюцията на Общото събрание от 29 Ноември 1947 г. и ще предприеме стъпки за изпълнение на икономическото единство на Израел. [...]
Държавата Израел е готова да допринесе за каузата за развитие на целия Близък изток. [...]
 
Арабските страни отхвърлят резолюция на ООН 181. Обявяването на Лигата на арабските държави (телеграма № S/745 от 15 май 1948), изпратено от генералния секретар на Арабската лига Азам Паша в Съвета за сигурност на ООН, когато арабските армии вече са нахлули в Палестина, , заявява:
 
• Англия обеща да признае независимостта на арабските страни в Азия, включително и в Палестина, в замяна на тяхната подкрепа в Първата световна война . Вместо това, след края на войната, Палестина е поставена под британски мандат. През 1917 г., Англия публикува законово неприложима декларация, която изразява подкрепа за създаването на еврейски национален дом в Палестина. Англия насърчава имиграцията на евреите там. Англия обръща внимание на интересите и правата на арабите.
 
• Палестина - една арабска страна "в сърцето на арабските страни", която е свързана с арабския свят духовно, исторически и стратегически.
 
• През 1939 г., Обединеното кралство пуска Бяла книга , която е решена да създаде независима държава в Палестина и техният ангажимент за създаване на еврейски национален дом вече е почти удовлетворен. Въпреки това, обещанията, направени в Бялата книга, не са реализирани.
 
• Според Арабската лига, Палестина, след края на Първата световна война и след разделянето йѝ от Османската империя, е отделна страна, която не трябва да получава независимост, но не по вина на неговотосвоето населениетонаселение.
 
• Целта на арабските страни е създаването в Палестина на една държава, в която, в съответствие с принципите на демокрацията, всички граждани са равни пред закона, правата на малцинствата са гарантирани, както и че ще бъдебъдат гарантиранагарантирани безопасността на светите места и достъпадостъпът до тях.
 
• Целта на нападението е да защитава жителите на Палестина от ционистката агресия, която води до това една четвърт от един милион араби, коитода сабъдат изгоненипрогонени от домовете си в съседните арабски страни.
 
== Последици ==
 
=== 1949г1949 г. - споразумения за примирие ===
На 24 Февруари, 1949 г. Израел подписва примирие с Египет, на 23 Мартмарт подписва примирие с Ливан, с Йордания подписва на 3 април и- съсс СирияЙордания и на 20 юли - със Сирия. Израел има 78% контрол върху 78 % от територията, която обхваща бивша Палестина, включително цялатацяла Галилея, Западен Йерусалим и крайбрежната равнина в центъра.
 
Линиите за примирие стават известни по-късно като " зелената линия". Ивицата Газа и ЗападнияЗападният бряг (Включително Източен Йерусалим) са заети от Египет и Йордания. ООН създава комисия за надзор, за да наблюдава прекратяването на огъня, надзирава споразуменията за примирие, да се предотвратят изолирани инциденти отв ескалиращото напрежение, и за да помагат наподпомагат други операции на ООН по поддържане на мира в региона.
 
=== Хуманитарна катастрофа ===
• Вижте също: палестинските бежанци и еврейските бежанци
 
• От Априлаприл до Декемвридекември 1948 г., около 600 000 араби стават бежанци . В арабския свят, тези събития са наречени " Ал Накба " ( на арабски. النكبة) - «катастрофа".
 
В следствиеВследствие на войната есе увеличава и увеличението на населението. В Йемен , Египет , Либия , Сирия и Ирак преминават антиеврейски демонстрации ипреминават в организирано насилие. В резултат на това повече от 800 000 евреи са били изгонени или избягалибягат от арабските страни към Израел и някои други страни.
 
=== '''Пострадали ''' ===
Израел дава 6373 жертви от своя народ във войната, което е около 1% от населението йму по това време. 4000 от тях са били войници, а останалите са били цивилни. Около 2000 са оцелелите от Холокоста.
 
Точният брой на арабските жертви е неизвестен. Една приблизителна оценка за арабските смъртни случаи - 7000 души: 3000 палестинци, 2000 египтяни, 1000 йорданци,1000 сирийци.
=== Демографски резултат ===
 
По време на Гражданската война в Палестина през 1947 - 1948 г. и през 1948 г. в арабскоАрабско-израелската война, около 750 000 палестински араби бягат или са прогонени от домовете си. През 1951 г. Помирителната комисия на ООН за Палестина установява, че броят на палестинските бежанци, прогонени от Израел, е около 711 ​​000 души.
 
ТазиТова цифрачисло не включва разселените палестинци в израелска територия. Повече от 400 арабски села и около десет еврейски селища и квартали, са обезлюдени по време на арабскоАрабско-израелския конфликт. Според оценка, основаваща се на по-ранно преброяване, общото мюсюлманско население в Палестина през 1947 г. е 1, 143, 336. След войната, около 156 хиляди араби са останалиостават в Израел и са станалистават израелски граждани.
 
Разселените палестински араби, известни като палестински бежанци , са се заселилизаселват в палестинскитепалестински бежански лагери в целия арабски свят.
 
Статутът на бежанец се е прехвърлялпрехвърля на поколенията, на които също им е отказано гражданство в арабските държави. Потомците на бежанците също са лишени от гражданство в приемащите страни. Арабската лига е инструктиралаинструктира своите членове да отречеотрекат "палестинското гражданство ", за да се избегне разпадане на тяхната идентичност и защита на правото им на връщане към родината си." Повече от 1, 4 милиона палестинци все още живеят в 58 признати бежански лагери , докато повече от 5 милиона палестинци живеят извън Израел и палестинските територии .
 
Палестинският проблем с бежанците и дебатът за правото на завръщане, също са сред основните проблеми на арабскоАрабско-израелския конфликт. Палестинските араби и техните поддръжници организират годишни демонстрации и чествания на 15 Май,май всяка година. Популярността и брояброят на участниците в тези демонстрации варира непрекъснато.
 
{{Военна-мъниче}}
Анонимен потребител