Вирна Лизи: Разлика между версии

| рождено име = Virna Pieralisi

'''Вирна Пиерализи''' ({{lang-it|Virna Pieralisi}}), познатаизвестна като '''Вирна Лизи''', е италианска [[актриса]], носителка на шест приза „Сребърна лента“, четири „[[Давид на Донатело]]“, награда за най-добра женска роля на [[Кан (кинофестивал)|филмовия фестивал в Кан]], награда „[[Сезар]]“ за най-добра поддържаща актриса и много други. Лизи е сред актрисите, прославили италианското филмово изкуство в световен мащаб, заедно със [[София Лорен]], [[Клаудия Кардинале]], [[Валентина Кортезе]] и [[Ана Маняни]]. Актьорската ѝ активност продължава, без прекъсване, до нейната смърт.

Вирна Пиерализи е родена в италианския [[град]] [[Анкона]], но семейството ѝ живее в близкия град [[Йези]], където тя прекарва най-ранните години от своето детство. Впоследствие семейството се мести в [[Рим]], където филмовата звезда [[Джакомо Рондинела]], по онова време приятел на главата на семейство Убалдо Пиерализи, забелязва Вирна, тогава четиринадесет годишначетиринадесетгодишна и я искакани за роля в предстоящия си [[филм]]. Първоначалното баща ѝ не се съгласява, но скоро след това е убеден от Рондинела да даде своето съгласие. Така звездата на Вирна, вече Лизи, изгрява с филма „''И Неапол пее''“. Годината е 1953-таа. Вроденият талант и забележителната красота на новоизгрялата актриса биват моментално забелязани. Веднага следва главна роля в романтичната мелодрама „''Неаполитанско писмо''“, отново с Рондинела, и снимки в още девет последователни филма, всички от които излизат на екран през [[1954]] г. и скоростно превръщат Вирна Лизи в кино звезда, независимо от нейната скромна възраст.

През 1956 г. Вирна Лизи изиграва първата си драматична роля, за която, освен от публиката, печели признание и от критиката, във филма „''Жената на деня''“, на режисьора [[Франческо Мазели]]. По-късно повтаря този успех с епичната продукция „''Катерина Сфорца''“ на [[Джорджо Валтер Кили]], в която изпълнява заглавнияглавната персонажроля, и с „''Каруцарят от Монченизио“ ''на [[Гуидо Бриньоне]]. Изкусителният ѝ външен вид и приликата ѝ с [[Мерилин Монро]], обаче, привличат все повече сценарии, зав които тя да играе блондинка-прелъстителка ипрелъстителка. покрайПокрай снимките в „''Пет моряка за сто момичета''“ на [[Марио Матиоли]], „''Най-късият ден''“ на [[Серджо Корбучи]] и „''Казанова 70“'' на [[Марио Моничели]], Лизи печели слава и във [[Франция]] с филма „[[Черното лале]]“ на [[Кристиан-Жак]], в който си партнира с [[Ален Делон]]. Веднага след това бива поканена в [[Холивуд]], където подписва договор вс компанията [[Парамаунт Пикчърс]]. Първата американска лента с Лизи е комедията „''Как да убиете съпругата си''“ на [[Ричард Куин]], в койтокоято неин партньор е [[Джак Лемън]]. Успехът е главозамайващ – филмът заема първотопърво място в класацията за най-касовите хитове през кино сезонакиносезон 1965-1966 г. в [[САЩ]]. Следват „''Нападение над Куин Мери“'' на [[Джак Донъхи]], заедно с [[Франк Синатра]], и „''Две аса в ръкав“'' на [[Норман Панама]]. Договорът на актрисата позволява паралелни снимки и в Италия – от този период с участието на Лизи се отличават филмите „''Девственица за принца''“ на [[Паскуале Феста Кампаниле]], „''Днес, утре, вдругиден''“ на [[Едуардо Де Филипо]] и „''Дами и господа''“ на [[Пиетро Джерми]]. Последният печели наградата Гран При на филмовия фестивал в [[Кан (Южна Франция)|Кан]] през [[1966]] г. и е една от най-известните италиански комедии и до днес.