През 1090 г. Кралството насочва своите естествени експанзионистични цели към завоюването, респективно освобождението от византийска власт на т.нар. [[западни български земи]] (на първо време), поради и което Бодин определя в годините 1091/92 за [[велик жупан]] (вероятно с център знаменития средновековен Рас, респективно Рашка) - [[Вълкан (Рашка)|Вълкан]] (на [[у-говори]]те ''Вукан''). <ref name=EB224>''The early medieval Balkans'', p. 224</ref>
След смъртта на крал Бодин, който е и цар на България, Вълкан от Рашка продължава да води собствена политика, предимно с военна насоченост към ВизантияqВизантия, и e в стратегически съюзни отношения с [[кралство Унгария]]. Още през 1093 г. [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]] в знаменитото си произведение "''[[Алексиада]]''", разказва за нахлуването на Вълкан в [[Повардарие]]то и [[Полог]]а, както и за превземането от него на град [[Враня]]. <ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref> През 1094/95 г. императора Алексий I Комнин и баща на първата историчка, се отправя на военна кампания срещу Вълкан, която завършва с поражение за последния. Вълкан се появява в императорската палатка и пада в краката на василевса просейки мир. Като гаранция за мира, византийския император изисква в Константинопол синовете на Вълкан - [[Урош I]] и [[Стефан Вукан]]. В Константинопол в типичния византийски маниер, Урош (който по всяка вероятност е с [[печенеги|печенежка]] кръв по майчина линия - във връзка със събитията около [[битка при Левунион|битката при Левунион]]) е оженен за [[Анна Диогениса]] и изпратен обратно около 1112 г. за византийски управител на Рас, респективно за такъв във въздигнатото във велико жупанство Рашка - на мястото на баща си като византийски, а не както преди като Бодинов/Зетски [[васал]].
Последвали велики жупани на Рашка след Вукан и Урош са техните внуци и деца:
