|
'''Александър Карджорджевич''' ({{lang-sr|Александар Карађорђевић}}) (1806-1885), е княз на Сърбия в периода 1842 - 1858 г.
Син е на основателя на династията [[Карагеорги Петрович]]. След смъртта на баща си ([[1817]]) живее в [[Русия]] и служи известно време в руската армия. СръбскияСръбският княз [[Милош Обренович]], желаейки да се помири с потомците на Карагеорги, в края на първото си управление поканил Александър в Сърбия, където през [[1840]] г. го назначава за адютант на княз [[Михаил Обренович]], син на Милош. След свалянето на Михаил през [[1842]] г., в което Александър не участвал активно, [[Скупщина]]та го избира за княз. Русия, която покрепяла активно династията на [[Обреновичи]]те, не признала преврата, но новото гласуване дава същия резултат. [[Турция]], напротив, веднага признала преврата и утвърдила Александър, неуточнявайки начина на наследственост на княжеската власт.
Цялото управление на княз Александър преминава в съобразяване с желанията на [[Турция]] и [[Австрия]];, народните движения в Босна и Херцеговина и [[България]], насочени против Турция, а в Сърбия срещал повече враждебност и противодействие, отколкото подкрепа. Под влиянието на АвстриаАвстрия Александър запазва неутралитет по време на [[Кримска война|Кримската война]]. По време на управлението му са приети множество закони и създадванеса насъздадени нови държавни учреждения;, издаден е граждански кодекс, реформиранереформирана нае съдебната система, за първи път е създаден касационен съд, създадени са значителен брой учебни заведения. По-голямата част от тези идеи са заимстванивзаимствани от Австрия, но всичките му реформи носят бюрократичен характер. Александър Караджорджевич бил не бил особено популярен много - агитацията на Обреновичите против него имала успех и предизвикала няколко въстания, които били потушени с голяма жестокост.
През [[1858]] г. поредното народно движение както и враждебното положение, заето от Скупщината принуждават Александър да се укрие в белградската цитадела, под закрилата на турския гарнизон. Скупщината го обявява за свален и признала за княз [[Милош Обренович]]. Александър заминава за Австрия. През [[1868]] г. е обвинен за участие в убийството на княз Михаил Обренович и осъден от сръбски съд задочно на 20 години затвор, а от унгарски съд на 8 години затвор, която излежал. Скупщината лишава и всичките му потомци от правата им над сръбския престол. Бившия княз умира в унгарския град Темешвар (днес [[Тимишоара]] в Румъния).
|
