Граничар (област Бургас): Разлика между версии

В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел библиятаБиблията, а десетте божиБожи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре - че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на турското робство не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. В миналото хората от Граничар са вярвали много в сънища, врачки, баячки, самодиви, караконджули и други подобни. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.

Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България, където сасе намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 - 19 век пр.н.е.

До наалото наначалото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.

След 1920г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновеннообикновено две - едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.

Мъжкото облекло - потури; веленче (елече); салтамарка; пояс ( близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели смопо- младите по време на празник.