Милковица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Селище в България
| картинка = Milkovitsa townhall.jpg
| картинка-описание = Сградата на кметството в Милковица
| екатте = 48204
| надм-височина=161
| пощ-код=5968
Line 7 ⟶ 11:
| площ = 46,559
}}
== Галерия ==▼
<Gallery>▼
File:Milkovitsa church.JPG|Църквата▼
File:Milkovitsa chitalishte.JPG|Читалището▼
</Gallery>▼
'''Мѝлковица''' е [[село]] в Северна [[България]]. То се намира в [[община Гулянци]], [[Област Плевен]].
Line 44 ⟶ 41:
== История ==
===
На няколко километра от брега на река Дунав, близо до устието на река Вит се намира една пуста местност. Тя няма име. Тя е изпълнена с дълбоки трапчета, в които някога са живели жителите на едно старо село. Сега в тях расте само бъзе и коприва. И все пак, драги приятелю, послушай ме, не отминавай това място. Тук всеки ров може да ти разкаже за миналото. Всяко камъче може да ти нашепне за жителите на старото селце, което се е простирало някога тук преди много години. Виждаш ли един голям позеленял камък, който се издига над бъзето? Седни на него и се заслушай. Ти ще чуеш тихия ромон на реката, песента на птичките, а ако слушаш по-добре,
Преди много, много години тук е имало едно село. В градинките край неговите, вкопани в земята, къщи са цъфтели люляци, вятърат е разнасял техния упоителен аромат наоколо. Всяка сутрин благодатното слънце е целувало със своите лъчи водите на селската река. По това време жителите на селото започвали своята работа. Едни са ловели риба, други са пазели добитъка или разкопавали земята, а жените и девойките, нагазили до колене във водата на Вит,
-Ех,че пее като славей!
Красива била Милка и всички и се радвали. Разнесла се нейната хубост далеко наоколо и от съседните села идвали момци да я видят. Всяка майка я искала за снаха, всяка майка искала дъщеря ѝ да бъде като нея. Чул за Милка един турчин-разбойник, който плашел със своята орда всички села наоколо. Яшар Ефенди се казвал. Имал си той цял харем туркини, но това не му стигало. Научил за красивата българка, за нейна работливост и за ясния ѝ глас, и започнал да се готви за път. Една сутрин, преди слънцето да огрее високите дървета, Яшар Ефенди оседлал с везано седло белия си кон и потеглил на път. Дълго яздил той, но селото към което отивал все още било далеко. Мушкал той с шпори коня, пляскал го с камшика и летял по прашния път. Бързал да стигне селото рано, да не би Милка да излезе някъде в полето и да не може да я види. Най-после се доближил до брега на Вита. На отсрещната страна се виждало прикътаното в зеленина село. Спрял коня си Яшар Ефенди и зачакал да се подаде някой от селото на другия бряг, за да го попита как да премине реката. Когато изгряло слънцето, на другия бряг се появили жени. Турчинът се скрил в един храсталак с коня си и търпеливо зачакал. Жените нагазили във водата и започнали да перат. Изскочил Яшар Ефенди от скривалището си и застанал на брега. Когато го видели, те с писък побягнали към селото. Извикал им турчина да спрат, но никой не го послушал. Само една девойка чиято, черна коса стигала до самата вода, останала на мястото си и попитала какво иска. Не отговорил търчинът, а само погледнал девойката, заслушал се в гласа ѝ и въздъхнал.
Line 93 ⟶ 90:
написал:Георги Доцев
Списание "Комсомолски Пламък" брой 15 и 16
▲== Галерия ==
<!-- == Личности == -->▼
▲<Gallery>
== Родени в Милковица ==▼
▲File:Milkovitsa church.JPG|Църквата
▲File:Milkovitsa chitalishte.JPG|Читалището
▲</Gallery>
* [[Иля Прокопов]] ([[1952]] - , български археолог и нумизмат ▼
== Външни препратки ==
| |||