Бояджик: Разлика между версии

Едно от най-масовите кланета по време на турското робство е "[[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]]" от [[1876]] година. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане. <ref>СбНУ 35, с. 194</ref>Известно е с кървавото си хоро.<span>На 11 май 1876 г. селяните от </span>[[Бояджик]]<span> се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Адем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи</span> В съседното село [[Болярско]] били укрити, но издадени и открити около 50 младежи. Всички били отведени в местността Рачерски мост. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро,ще ги пощади. А това всъщност е отмъщението за побоя,който нанесъл на него и приятелите му [[Кольо Попов]] с другарите си, с които всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднотото от българите през деня. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Музиката засвирва, и младежите започват да играят сватбено хоро. Шефкет паша наблюдава самодоволно,но яростта у него надделява и той дал знак. Екнал залп почти всички паднали покосени,останал само един тежко ранен, но Садък ефенди го доубил.Така прекъснал животът на неживелите го още 35 младежи от Бояджик–жертва на турските поробители.

Съществува и друга, по-разпространена версия за Бояджишкото клане и в частност кървавото хоро. Откривайки младежите, скрили се в с. Болярско, пашата заповядал те да се състезават до близко намиращата се гориста местност, като първенците ще бъдат пощадени. Младежите се затичали с всички сили, но щом навлезли изтощени сред дърветатадъветата, там ги пресрещнали десетки турски башибозуцивойници, икоито незабавно ги изтрепалиизтребили до един. Узнавайки за случилото се, жителите на село Бояджик усетили наближаващата опасност. Веднага били събрани всички млади девойкимоми и женидевойки и са затрупани със слама в коритото на река Калница. Нахлувайки в Бояджик обаче, турците узнали за тях и подпалили сламата, с която били покрити. Опитвайки се да избягатизбяга от огъня, турците не са позволили на нито една жена ине девойкае било позволено да излезе и така всички изгорели живи. Същевременно бременните, болните, старците и децата са избягалиопитали за избягат в посока към местността "Калето", където по онова време е имало църква , в която е можело да се скрилискрият. Уви, турска потеря е успяла да ги открие като ги е изклала до крак и църквата била опожарена. Из селото все още се носят легенди, че бебетата са били изтръгвани от утробите на бременните и забивани на кол пред очите на умиращите им майки. Всички,който останали в селото били заставени да играят хоро на една поляна. Зад тях стоели турците с пословутите си ятагани, които сечали главите на играещите и не позволявали на никой да се пусне от хорото. Така на последните съсечени който не били съсечени,билисе принуденинлагало да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Днес на мястото, на което се предполагало, че е изиграно Кървавото хоро има построена градина с паметник.загиват 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на [[Джон Атанасов]]  - неговият баща Иван, който оцелява в прегръдките на убития си баща. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви. В местността Калето църквата е възстановена и ежегодно се превежда събора на селото на 6ти май - Гергьовден.