|
}}
'''Бояджик''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Тунджа]], [[Областобласт Ямбол]].
== География ==
Селото е разположено в Тракийското поле, северно от Свети Илийските възвишения, на 19 кмkm на запад от [[Ямбол]] и на 27 кмkm на изток от [[Нова Загора]]. Почвата в землището е разнообразна с хълмист терен–чернозем, сиви и горски почви и на места червенак. Климатът е умерен с леко черноморско влияние. Въздухът сега е чист, защото много от източниците на запрашаемостта са отстранени. Шосето и улиците са асфалтирани, няма ги харманите в дворовете, които вдигат облаци от прах през [[юли]] и [[август]]. Температурите на въздуха през четирите сезона са нормални. На територията на землището има доказани запаси от железни руди. През селото минава шосе, което свързва Ямбол с Нова Загора.
== История ==
Едно от най-масовите кланета по време на османската власт над българските земи е [[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]] от [[1876]] година.
Едно от най-масовите кланета по време на турското робство е "[[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]]" от [[1876]] година. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане. <ref>СбНУ 35, с. 194</ref>Известно е с кървавото си хоро.<span>На 11 май 1876 г. селяните от </span>[[Бояджик]]<span> се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Адем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи</span> В съседното село [[Болярско]] били укрити, но издадени и открити около 50 младежи. Всички били отведени в местността Рачерски мост. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро,ще ги пощади. А това всъщност е отмъщението за побоя,който нанесъл на него и приятелите му [[Кольо Попов]] с другарите си, с които всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднотото от българите през деня. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Музиката засвирва, и младежите започват да играят сватбено хоро. Шефкет паша наблюдава самодоволно,но яростта у него надделява и той дал знак. почти всички паднали покосени,останал само един тежко ранен, но Садък ефенди го доубил.Така прекъснал животът на неживелите го още 35 младежи от Бояджик–жертва на турските поробители.
Съществува и друга, по-разпространена версия за Бояджишкото клане и в частност кървавото хоро. Откривайки младежите, скрили се в с. Болярско, пашата заповядал те да се състезават до близко намиращата се гориста местност, като първенците ще бъдат пощадени. Младежите се затичали с всички сили, но щом навлезли изтощени сред дърветата, там ги пресрещнали десетки турски башибозуци, и незабавно ги изтрепали до един. Узнавайки за случилото се, жителите на село Бояджик усетили наближаващата опасност. Веднага били събрани всички млади девойки и жени и са затрупани със слама в коритото на река Калница. Нахлувайки в Бояджик обаче, турците узнали за тях и подпалили сламата, с която били покрити. Опитвайки се да избягат от огъня, турците не са позволили на нито една жена и девойка да излезе и така всички изгорели живи. Същевременно бременните, болните, старците и децата избягали в посока към местността "Калето", където по онова време е имало църква , в която се скрили. Уви, турска потеря е успяла да ги открие като ги е изклала до крак и църквата била опожарена. Из селото все още се носят легенди, че бебетата са били изтръгвани от утробите на бременните и забивани на кол пред очите на умиращите им майки. Всички,който останали в селото били заставени да играят хоро на една поляна. Зад тях стоели турците с пословутите си ятагани, които сечали главите на играещите и не позволявали на никой да се пусне от хорото. Така последните който не били съсечени,били принудени да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Днес на мястото, на което се предполагало, че е изиграно Кървавото хоро има построена градина с паметник.загиват 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на [[Джон Атанасов]] - неговият баща Иван, който оцелява в прегръдките на убития си баща. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви. В местността Калето църквата е възстановена и ежегодно се превежда събора на селото на 6ти май - Гергьовден.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref> ▼
▲При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
== Културни и природни забележителности ==
Местността Калето, която се намира на няколко километра от селото. Там има и малък параклис, в който според легендите също е имало клане. След като е бил разрушен изцяло, на един чорбаджия от селото му се присънва сън да изгради на точно това място нов параклис. Така и става. Днес съборът на село Бояджик се провежда именно в тази местност, като в парклиса се изнася литургия.
В края на [[2002]] г. в Ямбол се учреди инициативен комитет за изграждане паметник на [[Джон Атанасов]] в с.село Бояджик по повод 100 години от рождението му. Същият бе оглавен от областния управител.В момента паметника се намира в центъра на селото.
== Редовни събития ==
* Народен събор на [[6 май]]. Днес съборътСъборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в парклисапараклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване.
== Личности ==
* Бояджик е родното място на Иван Атанасов (1876 г.),който заминава за Америка през 1889 г.. Завършва Колгейтския университет (1900) и се жени за французойката Айва Парди, с която имат 9 деца. Между тях е и [[Джон Атанасов]], признат през 1973г от съда в Минеаполис, Минесота за притежател на основния патент на компютъра.
== Други ==
В Бояджик има боксов клуб наречен "Априлец"„Априлец“, с треньори Димитър и Тодор Мутафови,. който не спира да изненадва страната с класните си състезатели и добрите си постижения.Големи успехи СК „Априлец“ завоюва през 2002 е 2003 г. През 2003 г. „Априлец“ участва във всички държавни първенства по бокс за момчета–кадети, юноши, младежи и жени и завоюва 3 златни, 6 сребърни и 11 бронзови медала.
ФутболнияФутболният клуб "Бояджик„Бояджик 2004"2004“, се представя силно в областната група. Най-високото му класиране е 2-ро място през сезон 2006-2007. От 2011 г. селото има и втори футболен отбор – „ФК Ураган“.
В селото има и друга забележителност, намираща се местността Калето. Там са открити останки от крепост, вероятно, база на римски охранителен легион. ▼
От 2011 г. селото има и втори футболен отбор - ФК Ураган. Той е съставен от млади състезатели и е изключително перспективен.
▲В селото има и друга забележителност, намираща се местността Калето. Там„Калето“ са открити останки от крепост, вероятно, база на римски охранителен легион.
== Външни препратки ==
|
