През 1929 г. се завръща в България - редактор е на вестник "[[Земя (вестник)|Земя„Земя“]]" (1931-1932), на вестник "[[Земеделско знаме|„Земеделско знаме“]]" - орган на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]] (1932-1933). Подготвя и издава книга за [[Александър Стамболийски]], в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]] (1932-1933).
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на [[БЗНС "Ал.Александър Стамболийски"|БЗНС „Александър Стамболийски“]], известно като [[БЗНС "Пладне"|БЗНС „Пладне“]]. Сътрудничи на демократическите партии, включително и на [[Работническа партия|Работническата партия]], която е легална проява на нелегалната [[БКП]]. Избран е за народен представител в [[24 Обикновено Народно събрание]] (1938-1939). Настояват за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява против едноличния режим на Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в [[Ивайловград]].
След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема ръководството на [[БЗНС Александър Стамболийски]]. Броени дни преди немската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера "Гонда вода" край Асеновград. Там води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в Националния съвет на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност, с организиране на Отечествения фронт, среща се с [[Коста Лулчев]] и др. политически дейци.
