Социализация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
'''Социализацията''' е процес в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на [[Възпитание]]. Но възпитанието става целенасочено, под ръководството на ръководител (учител, авторитет) с цел да се постигнат определени резултати и да се формират желани и одобрени от обществото модели за поведение, които е желателно и поощрително да бъдат следвани. От своя страна социализацията е неорганизиран и стихиен процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати - както желани, така и резултати, обратни на общоприетите в обществото. Под въздействие на социалната среда индивидът може да усвои практики за постигане на целите, които са неприемливи за обществото - лъжа, насилие, пасивност и пр. и пр.
Реалният живот и дейност на [[човек]]а формират [[личност]]та. Социализацията става в [[дейност]]та. Резултатите от дейността се натрупват в 3 плана: интрапсихичен, материален и релационен. Висшите психични функции се формират в дейностния подход, който е материален (боравене с материални предмети). В процеса на дейността, при който се манипулира с външни материални предмети, се извършва пренасяне на тези външни действия (манипулации) във вътрешен (умствен) план. Този пренос се нарича [[интериоризация]]. Това е, най-общо казано, социализацията; обратният процес е [[екстериоризация]]. Той доминира в по-късен етап от човешкото развитие. Изнасят се идеи, чувства мисли. Те заемат материална форма. Целият предметен свят, който ни заобикаля, е застинал в екстериоризационна форма.
Най-общо казано, в резултат на социализацията се изграждат атрибутите на индивидуалното съзнание. Три са основните атрибути: знания, отношения, чувства. Заедно с човешкото съзнание се формира и самосъзнанието на човека. Съзнанието, насочено навътре, е [[самосъзнание]]: самопознание, самоотношение, самочувствие.
Човек се включва в определена дейност, поради определена своя потребност, с удовлетворяването на потребността се снема съществуващо вътрешно противоречие, но то, на свой ред, поражда друго. То подтиква човека към извършване на нова дейност, и така - до безкрайност. Връзката между [[потребност]] и [[дейност]] означава, че е налице още един процес на създаване на все нови и нови дейности.
Механизми на социализацията:
1. [[подражание]] – спонтанен процес на копиране на поведението на другите. Става видимо още в ранните години. Има 3 типа подражание:
а) подражание, при което по-малките деца подражават на по-големите;
б) подражание на лица с по-висок социален статус;
в) подражание на лица, които превъзхождат по умения в някаква практическа област.
Когато подражаваме на образците, ние копираме социалния опит и го пренасяме в себе си – това е т.нар. "неформален процес на социализация".
2. [[идентификация]] – познавателен процес, с цел да установим същността на дадено нещо (външен обект). В [[социална психология|социалната психология]] [[идентификация]]та се схваща като психичен механизъм, чрез който един индивид моделира своето [[поведение]], за да прилича на друг.
Подражанието е чисто несъзнателно, а идентификацията е осъзната, тя започва с подражание. Подражанието е по-скоро външно.
3. [[инициация]] – церемониален процес, чрез който индивидът заема някаква нова социална позиция. Инициацията е [[ритуал]], който фиксира някакъв преход, свързана е с по-задълбочена [[интеграция]].
4. [[наставничество]] – отнася се до директното формиране на социални образи за [[поведение]] у социализираната личност.
СТАДИИ НА СОЦИАЛИЗАЦИЯТА
Съществуват два подхода:
І. [[социология|Социологически]], който разглежда три етапа на социализацията:
- дотрутов;
- трудов;
- следтрудов.
1. Характеристики: трудов критерий – човек тръгва да се [[труд]]и, когато усвои професионалните роли (в образователните институции);
2. Започва на 17-25 години, когато човек влиза в реалната организация на [[труд]]а. Човек не само усвоява социален опит, но той и “създава” [[общество]]то, което се усвоява от следващите [[поколение|поколения]].
3. След [[пенсиониране]] човек активно се включва в [[семейство]]то си.
ІІ. Социалнопсихологически подход, етапи:
1. Социализация на [[дете]]то;
2. Маргинална социализация (на [[юноша|юношите]]);
3. Социализация на младежката възраст (17-25);
4. Социализация на [[средна възраст|средната възраст]] (30-50)
5. Социализация на [[трета възраст|третата възраст]] (след 70 години).
Счита се, че през всеки етап човек усвоява някакъв нов социален опит.
ФАКТОРИ (АГЕНТИ, ИНСТИТУЦИИ) НА СОЦИАЛИЗАЦИЯТА
Човек се социализира в специфични социални контексти, факторите са:
- [[семейство]] – първична социална група;
- [[училище]] – дава системни [[знание|знания]] за [[свят|света]];
- група на [[връстник|връстниците]] – [[неформален|неформална]] структура. Децата научават от връстниците си неща, които не може да чуят в семейството или училището, които обаче са елемент от социалния опит. Има както положителни, така и отрицателни образци на поведение, като индивидът може да подражава и на двата вида;
- мас[[медии]] – те [[манипулация|манипулират]] достатъчно често;
- [[работно място]] (трудова среда) – човек проявява какво може, създава социални продукти, реализира себе си.
- [[религия]]та - социоколтурна ценност, която трансформира културните норми в [[морал]]ни ценности;
- други структури: [[съсед]]и, кубове, организации и прочее.
[[Категория:Социализация| ]]
| |||