Разлика между версии на „Люба Ивошевич“

м
редакция без резюме
м
м
През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. В София тя започва работа в ателие за луксозно облекло, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX — началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref> От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където остава до смъртта си през 1933.
 
През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно такова, бъдещия комунистически вожд. Години наред тя заляга със съпруга си над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите на съпруга й сред нежния пол обаче силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Любица, която след 1923 г. живее постоянно в московския хотел "Люкс", е с деликатна психика, а и самотата й действа на нервите - мъжа си тя вижда твърде рядко. През 1927 г. вече психично болна Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.V.1933 г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
 
== Бележки ==