'''Люба Ивошевич-Димитрова''' ([[Сръбски език|сръбски]]: ''Љубица Ивошевић-Димитров'') е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и [[Българската комунистическа партия]]. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]].
== Биография ==
Остава отрано без майка и е отгледана от леля си. На 14 години вече работи като шивачка. Няколко години по-късно вече е в Белград, а след това във Виена. Изнася беседи, учи езици. Става покрай брат си активна синдикалистка. Става известна моделиерка. През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. ВСлед кратък престой в Русе и Сливен, през 1904 г. се мести е в София, тяи започва работа в ателиеателието за луксозно облекло на придворния шивач С. Полицер, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX — началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref> От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където остава до смъртта си през 1933.
