Любица Ивошевич пристигасе в България в началото на 1902 година и живее в различни градове. Запознава сезапознава с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - социалист и синдикалист от [[Сливен]]. През същата 1903 г. Люба Ивошевичтя се жени за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. Люба се развежда поради партийни разногласия, защото съпругът й биле „широк”, а тя – „тесен” социалист. През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно такова Димитров. Години наред тя заляга със съпруга си над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите на съпруга й сред нежния пол обаче силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Нейният живот с Георги Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете. След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г. вече психично болна Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.V.1933 г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
