|
== История ==
Едно от най-масовите кланета по време на османската власт над българските земи е [[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]] от [[1876]] година.
Едно от най-масовите кланета по време на Турското Робство е [[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]] от [[1876]] година.По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане. <nowiki><ref>СбНУ 35, с. 194</ref></nowiki>Известно е с кървавото си хоро.<nowiki><span>На 11 май 1876 г. селяните от </span>[[Бояджик]]<span> се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Адем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи</span></nowiki> В съседното село <nowiki>[[Болярско]]</nowiki> били укрити, но издадени и открити около 50 младежи. Всички били отведени в местността Рачерски мост. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро,ще ги пощади. А това всъщност е отмъщението за побоя,който нанесъл на него и приятелите му <nowiki>[[Кольо Попов]]</nowiki> с другарите си, с които всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднотото от българите през деня. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Музиката засвирва, и младежите започват да играят сватбено хоро. Шефкет паша наблюдава самодоволно,но яростта у него надделява и той дал знак. почти всички паднали покосени,останал само един тежко ранен, но Садък ефенди го доубил.Така прекъснал животът на неживелите го още 35 младежи от Бояджик–жертва на турските поробители.Съществува и друга, по-разпространена версия за Бояджишкото клане и в частност кървавото хоро. Откривайки младежите, скрили се в с. Болярско, пашата заповядал те да се състезават до близко намиращата се гориста местност, като първенците ще бъдат пощадени. Младежите се затичали с всички сили, но щом навлезли изтощени сред дърветата, там ги пресрещнали десетки турски башибозуци, и незабавно ги изтрепали до един. Узнавайки за случилото се, жителите на село Бояджик усетили наближаващата опасност. Веднага били събрани всички млади девойки и жени и са затрупани със слама в коритото на река Калница. Нахлувайки в Бояджик обаче, турците узнали за тях и подпалили сламата, с която били покрити. Опитвайки се да избягат от огъня, турците не са позволили на нито една жена и девойка да излезе и така всички изгорели живи. Същевременно бременните, болните, старците и децата избягали в посока към местността "Калето", където по онова време е имало църква , в която се скрили. Уви, турска потеря е успяла да ги открие като ги е изклала до крак и църквата била опожарена. Из селото все още се носят легенди, че бебетата са били изтръгвани от утробите на бременните и забивани на кол пред очите на умиращите им майки. Всички,който останали в селото били заставени да играят хоро на една поляна. Зад тях стоели турците с пословутите си ятагани, които сечали главите на играещите и не позволявали на никой да се пусне от хорото. Така последните който не били съсечени,били принудени да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Днес на мястото, на което се предполагало, че е изиграно Кървавото хоро има построена градина с паметник.загиват 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на [[Джон Атанасов]]- неговият баща Иван, който оцелява в прегръдките на убития си баща. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви. В местността Калето църквата е възстановена и ежегодно се превежда събора на селото на 6ти май - Гергьовден.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
== Личности ==
* Бояджик е родното място на Иван Атанасов (1876 г.),който заминава за Америка през 1889 г. Завършва Колгейтския университет (1900) и се жени за французойката Айва Парди, с която имат 9 деца. Между тях е и [[Джон Атанасов]].В Бояджик има боксов клуб наречен , с треньори Димитър и Тодор Мутафови Големи успехи СК „Априлец“ завоюва през 2002 е 2003 г. През 2003 г. „Априлец“ участва във всички държавни първенства по бокс за момчета–кадети,юноши,младежи и жени и завоюва 3 златни,6 сребърни и 11 бронзови медала.
== Други ==
В местността „Калето“ са открити останки от крепост, вероятно, база на римски охранителен легион.
☀От 2011 г. селото има и втори футболен отбор - ФК Ураган. Той е съставен от млади състезатели и е изключително перспективен.
. .
== Външни препратки ==
|
