Збигнев Херберт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 59:
Първата голяма международна награда, с която е удостоен – [[Ленау]] (Internationaler Nikolaus Lenau Preis) – предоставя възможност за ново пътуване до Виена (октомври 1965). През 1965 Херберт е приет за член на ''Западноберлинската Академия на изкуствата'' (Akademie der Künste) и на ''Баварската академия за изящни изкуства'' в [[Мюнхен]]. В [[Австрия]] остава до пролетта на 1966, задържа се за по-дълго време във Франция (юни 1966 – септември 1967). На път за [[Германия]] посещава [[Холандия]] и [[Белгия]]. Зимата на 1968 се установява в [[Берлин]]. На 29 март 1968 г., след почти десетгодишно приятелство, сключва брак с Катажина Джедушицка в полското консулство в Париж. Лятото на 1968 г. Херберт прекарва в [[Съединените щати]] по покана на Poetry Center. Посещава [[Ню Йорк]], [[Калифорния]], Големия Каньон, [[Ню Мексико]], [[Ню Орлеан]], [[Вашингтон]], [[Лос Анджелис]]. По това време в САЩ излизат негови стихове в превод на [[Чеслав Милош]] и Питър Дейл Скот, което го превръща в един от най-известните съвременни европейски поети.<ref>Selected Poems в превод на Чеслав Милош и Питър Дейл Скот, с предговор на Ал Алварес. Penguin Modern European Poets, 1968; второ издание The Ecco Press </ref>. Херберт участва в няколко авторски четения в Ню Йорк, [[Бъркли]] и Лос Анджелис. От САЩ се завръща в Берлин, където живее до средата на септември 1970, с кратки пътувания до Полша и до Италия, където през 1969 г. участва в Dei Duo Mundi – Фестивала на Двата Свята. От септември 1970 до юни 1971 Хербертови са отново в САЩ, където поетът изнася лекции по съвременна литература като гостуващ професор в Щатския университет в Лос Анджелис.
От есента на 1971 до пролетта на 1973 Херберт живее във Варшава, в жилището на Артур Мендзижецки и Юлия Хартвиг поради липса на собствено жилище. През 1972 става член на президиума на Съюза на писателите и се ангажира в акции в защита на демокрацията, инициирани от литературните среди – подписва т.нар. „Писмо на 17-те”, протест на Съюза на писателите срещу цензурата. През 1972 влиза в [[ПЕН-клуб|ПЕН клуба]].
През 1973 е удостоен с [[Хердерова награда|Хердеровата награда]] и заминава за Виена. Лятото прекарва в [[Гърция]] с лондонските си приятели Магдалена и Збигнев Чайковски, есента се завръща в Полша. В академичната 1973/74 изнася лекции в [[Гдански университет|Гданския университет]]. През 1974 редактира „Писмото на 15-те”, в защита на поляците в СССР. През декември 1975 е сред подписалите т.нар. "Мемориал 59" срещу промените в Конституцията на ПНР, насочени към засилване на позициите на комунистическата партия. От 1974 семейство Херберт се настанява в собствено жилище във Варшава.
Годините 1975-1981 прекарва зад граница, главно в Германия, Австрия и Италия.
=== 1981-1998 ===
Херберт се завръща в Полша в началото на [[1981]] г. – в периода на най-големи надежди, свързани с появата на „[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]”. Влиза в редакционната колегия на подземното списание „Запис”. След въвеждането на военното положение подкрепя с името си действията на опозицията – участва в нелегални тържества, публикува в подмолната преса. Творчеството му става, особено за младото поколение, манифест на свободата и израз на съпротива, а позицията на поета – символ на безкомпромисно противодействие.
| |||