Западна Тракия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 131:
====Второ българско управление (1941-1944)====
<span>Димитър Йончев ясно посочва, че: "В гръцката историография се прокарва и продължава да се обосновава становището, че България е „окупирала” Беломорието. Така българското присъствие се изопачава, като се идентифицира с германските и италианските окупатори и тяхната политика."</span><ref>[[[Гюмюрджина|http://www.promacedonia.org/dj/dj_3a.html]] Димитър Йончев, България и
Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.), Военнополитически аспекти, София
1993,[[ном (Гърция)| ]]Трета глава – Беломорската
област (юли 1941 - юни 1943 г.)] </ref><span> За разлика от Белградската област на Сърбия, която наистина е окупирана от български войски, то също като Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини така и Беломорската област на България става регулярна, интегрална и равноправна част от държавата. Единствено италианци, немци, други чужденци и еврейската част от населението остава с предишното си гражданство и е под немска юрисдикция. Възстановяването и осъществяването на българския суверенитет в тези земи е изчерпателно документирано.</span>
На 19 и 20 април 1941 г. [[Втора българска армия]] навлиза и заема Беломорска Тракия.<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/index.html Димитър Йончев България и Беломорието]</ref> Областта отново е освободена и присъединена към България. Малка ивица земя на западния бряг на река Марица е окупирана от немски войски като бариера срещу едно турско нападение, а в останалата част, както и в присъединените Южна Добруджа, Македония и Поморавие, е формирана българска администрация. В след повторното освобождаване на [[Беломорие]]то в района на Дедеагач от 1941 до септември 1944 г. е съсредоточен [[Десети пехотен родопски полк]] командван от полк. Кирил Христов.<br />
Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия - градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване Пловдивски митрополит Кирил. 2. Струмишко-Драмската епархия - градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията Неврокопски митрополит Борис.<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието]</ref>{{уточнение}}
Към края на юни 1941 г. създадената в Царство България нова Беломорска област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка.
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева през 1940 г. на 14,39 милиарда през 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:GQcX5qnOyhQJ:www.easibulgaria.org/docs/Kiosseva_Bank.pdf+%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81+1939+%D0%BB%D0%B5%D0%B2&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg7MpY8ZGhoIXiQ8-gqQdwMiVihoCOge7JppN1iLmwvNm3YVv21XqWmhWQrs7bHbza1O62eMuzq9KzkcJBvnfyW1bh6be2vlVa_9o2WsgVJF0KXVJsbb5LKv3zncWD2blqqODWw&sig=AHIEtbTbuibY7rU1O_uLBs4nuEkd-bCZbw Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3]</ref> С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о-в Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.<ref>Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691</ref> Единствената „военна операция“ в Беломорието след установяването на войските е въстановяването на реда и сигурността след т. нар. Драмски бунт (29-30 септември 1941 г.). Поради депортирането на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието за десетина години е насилствено променено от гърците в тяхна полза. Те са около 350 000, а българите - около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Това обаче не дава обяснение защо българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Военните от разгромената гръцка армия, вместо да са в плен, са оставени от германците свободни в областта, част от тях взаимодействат с ЕЛАС, други формират андартски банди и увличайки местни и най-вече преселници малоазийски гърци на 29-ти нападат и убиват български войници, започват кланета над местните българи. Най-страшните зверства са извършвани над българското население в гр. Драма и околията му. Българи чиновници, учители, свещеници и обикновени хора работещи за повдигнето на областта са особено жестоко, безпощадно избити, наред, без разлика на възраст, пол и занятие. В общинската сграда на Драма гръцките главорези „въстаници” безмилостно умъртвяват цяла група пленени български полицаи и жени.<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=263:-19411944-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Янко Гочев, Габровци патриоти управляват българското беломорие]</ref> Прокомунистическият брутален гръцки метеж в тила на армията, предизвиква незабавната намеса на българската войска. Нападната тя действа не само в самозащита в отговор на убийствата на български войници и за да опази областта, но и да предотврати планираното от гърците етническо прочистване над българите. Метежът е потушен точно за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и към 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число, ако може да му се вярва, се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци и турци [[караманлии]], активно участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти.
| |||